В центъра на София, зад строги каменни стени, почива владетел, чийто живот събира в себе си възхода, драмата и несигурността на младата българска държава. Александър I Батенберг е първият княз на България след Освобождението, а гробницата му остава едно от местата, свързани с началото на модерната българска държавност.
Важно уточнение към посочваната дата 23 октомври 1893 г.: данните на Регионалния исторически музей – София и на Виенската библиотека посочват, че Александър Батенберг умира в Грац на 17 ноември 1893 г. Част от публикациите и историческите календари отбелязват друга дата, но тя не съвпада с тези справочни записи.
Княз на 22 години
Александър Йозеф фон Батенберг е роден на 5 април 1857 г. във Верона. На 17 април 1879 г. Първото Велико народно събрание го избира за княз на Княжество България. Той е едва на 22 години, когато поема управлението на страна, която тепърва изгражда своите институции, армия и политически ред.
На 9 юли 1879 г. князът полага клетва пред Търновското Велико народно събрание, а четири дни по-късно пристига в София. Управлението му продължава до 1886 г. и преминава през остри конфликти с политическите сили в страната, руското влияние и Великите сили.
Съединението и Сливница
Най-силно името му остава свързано със Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 г. Александър Батенберг застава зад делото и приема да се нарича княз на Северна и Южна България.
Последвалата Сръбско-българска война поставя младата държава пред тежко изпитание. Князът поема командването на армията, а победата при Сливница през ноември 1885 г. защитава Съединението и укрепва позициите на България.
Политическата цена обаче се оказва висока. На 9 август 1886 г. офицери извършват преврат и го свалят от престола. Александър се връща за кратко в България, но при липса на подкрепа от Русия и под силен външен натиск абдикира през август същата година. При напускането му са запомнени думите: „Боже, пази България!“
Последните години в Грац
След абдикацията Александър Батенберг се оттегля от политическия живот. През 1889 г. се жени за актрисата Йохана Лоайзингер и приема името граф фон Хартенау. Семейството му се установява в Грац, където той служи в австрийската армия.
Умира на 36 години след тежко заболяване, описвано в историческите справки като усложнение при апендицит. Тленните му останки са пренесени в София на 24 ноември 1893 г. и първоначално са положени в църквата „Свети Георги“.
На 3 януари 1898 г. останките са погребани в изградената за него гробница в центъра на София. Така последното желание на бившия княз да бъде положен в България е изпълнено. Днес Александър Батенберг остава свързан най-вече със Съединението, победата при Сливница и първите трудни години на възстановената българска държава.
Източници: bnr.bg, bgonair.bg, nationalgeographic.bg
