На пианото е останала недовършена партитура. Песента се казва „Вместо сбогом“, а авторът ѝ Йосиф Цанков умира на 21 октомври 1971 г. в София, малко преди да навърши 60 години. Така завършва животът на композитора, когото поколения българи познават и като Йожи – създател на над 500 произведения и една от най-важните фигури в историята на популярната ни музика.
От Русе до сцената на „Одеон“
Йосиф Цанков е роден на 7 ноември 1911 г. в Русе. От шестгодишен свири на пиано, а още като ученик започва да композира. На 15 години заминава за Истанбул, където учи в „Робърт колеж“. По настояване на баща си по-късно завършва право, но музиката постепенно се превръща в неговия истински път.
Като студент създава първите си песни – „Ела с мен в Хаваи“, „Облаци бездомни“ и „Моя малка синьорита“. През 30-те и началото на 40-те години е главен композитор на театър „Одеон“, където звучат неговите оперети „Мая“, „Жуана“, „Продадена любов“, „Дръж се, Жужи“ и „Златната вдовица“. В творчеството му се срещат валсът, тангото, фокстротът, румбата, шлагерът и старогражданската песен.
Песните, които останаха
Името на Йосиф Цанков се свързва с „Песен моя, обич моя“, „Повей, ветре“, „Море на младостта“, „Събота вечер“, „Целуни ме“, „Когато луната изплува“ и „Приказка“. Тези мелодии получават нов живот чрез гласовете на Йорданка Христова, Паша Христова, Лили Иванова, Маргрет Николова, Мими Николова и Георги Кордов.
„Повей, ветре“ по текст на Димитър Василев, изпълнена от Паша Христова, печели голямата награда на фестивала „Златният Орфей“ през 1971 г. Песента е сред последните големи признания за композитора, който по това време вече е оставил траен отпечатък върху българската естрада.
Песните му преминават и извън България. Те са изпълнявани или включвани в албуми на Жозефин Бейкър, Клаудио Вила и Артуро Теста. Сред международно известните му творби е „Керванът“, около която през годините се разказва история за излъчване по Радио Лондон. БНР обаче отбелязва, че няма официално потвърждение на този разказ и че е възможно той да се дължи на съвпадение на заглавията с джазовата пиеса „Caravan“.
Композитор, редактор и спортист
Йосиф Цанков е сред основателите на Радио „София“ през 1936 г. От 1951 г. до смъртта си е отговорен редактор в „Балкантон“. Той има отношение и към развитието на радиопредаванията за музика и деца.
Музиката не е единствената му страст. След завръщането си от Истанбул донася една от първите баскетболни топки в България, основава отбора АС-23 и години наред играе като център. По-късно създава и тренира женски тим. Композиторът Тончо Русев го описва с думите: „Беше невероятен човек, огромна душа.“
Йосиф Цанков е удостоен посмъртно с орден „Стара планина“ – първа степен през 2002 г. В София улица в квартал „Лагера“, близо до „Балкантон“, носи името му. А недовършената „Вместо сбогом“ остава като последния лист от един живот, в който мелодията почти никога не е спирала.
Източници: bnr.bg, vesti.bg
