„ДНК – Движение за национална кауза“ внесе в Министерство на финансите пакет от законодателни мерки за привличане и задържане на човешки капитал и създаване на условия за устойчиво семейно и репродуктивно поведение в България. „ДНК“ предлага мерките да бъдат обсъдени като част от дългосрочна и последователна национална политика за преодоляване на демографските предизвикателства пред страната. Организацията изрази позиция, че дори частичното им включване в процедурата по Бюджет 2027 ще бъде важен първи сигнал за поставянето на демографията като реален приоритет на държавата.
Предложенията бяха представени лично на вицепремиера и финансов министър Гълъб Донев от Андрей Арнаудов, основател на „ДНК – Движение за национална кауза“ и Bulgaria Wants You, и Моника Чопакова, член на Управителния съвет на организацията.
Мерките са представени като „Националната рамка за демографско възстановяване на България“, която стъпва върху сравнителен анализ на политиките за привличане и задържане на население в 17 европейски държави, както и върху задълбочен одит на ефективността на публичните разходи и административния модел в България. Основната цел е демографската политика да се превърне в координиран, измерим и устойчив процес, който създава реални условия хората да избират България за място, в което да живеят, работят и отглеждат децата си.
Пакетът е структуриран в три взаимосвързани направления: привличане и задържане на човешки капитал; семейна политика и устойчиви нива на раждаемост; политики за демографска устойчивост.
В първото направление са заложени мерки за насърчаване на завръщането на български граждани и хора от български произход, данъчни облекчения за млади работещи, подкрепа за признаването на чуждестранни дипломи и квалификации, както и инициативи за популяризиране на възможностите за професионална реализация у нас сред българските общности в чужбина. Предвиждат се и улеснения за установяване в България на хора от български произход, които нямат българско гражданство, включително и за наши сънародници, които желаят да възстановят българското си поданство.
Второто направление поставя фокус върху създаването на по-благоприятна среда за семействата и устойчивото развитие на раждаемостта. Сред предложенията е универсална кутия с продукти и информация за всяко новородено дете, независимо от доходите на семейството, както и мерки за по-добра информираност относно вече съществуващи права и възможности за подкрепа на родителите. Рамката предвижда и разширяване на данъчните облекчения за млади семейства с жилищен кредит в зависимост от броя на децата.
Третото направление обхваща политики за демографска устойчивост чрез подобряване на профилактиката и ранната диагностика на сърдечносъдовите заболявания и осигуряване на по-достъпна психологическа подкрепа за деца и млади хора.
От „ДНК“ подчертават, че е необходим дългосрочен подход, който съчетава икономически възможности, достъп до услуги, подкрепа за икономически активните хора, но това не би било възможно без ефективното управление на публичните средства. Затова пакетът включва и предложения за по-добра институционална координация, проследяване на резултатите и оценка на демографското въздействие на новите законодателни и регулаторни решения.
Необходимостта от цялостен подход се откроява и от данните за демографската ситуация в България. Според анализа на „ДНК“ 42 държавни институции участват в управлението на демографски мерки, за които се разпределят приблизително 1,85 млрд. лв. годишно, без единна система за измерване на ефективността и постигнатите резултати. В същото време страната отчита отрицателен естествен прираст от – 49 238 души, а положителният механичен прираст от 35 085 души не е достатъчен сам по себе си да обърне демографската тенденция. Важно е да се подчертае, че според данните на НСИ едва 36,6% от имигрантите са завръщащи се български граждани. Това разминаване между значителния публичен ресурс, отрицателния естествен прираст и ограниченото завръщане на българи очертава основното предизвикателство пред демографската политика: не само да се отделят средства, а те да се насочват към работещи решения с измерим ефект. Именно затова „ДНК“ предлага по-добра координация между институциите, проследяване на резултатите и обвързване на демографските цели с бюджетното планиране.
Сред ключовите институционални предложения на „ДНК“ са създаването на механизъм за координация на демографската политика на най-високо правителствено ниво, изграждането на дигитално аналитично звено за проследяване на ефективността на мерките, обвързването на демографското планиране с бюджетния цикъл и въвеждането на задължителна оценка на демографското въздействие на новите закони и регулации.
С внасянето на новия пакет демографски мерки „ДНК“ заявява готовността си да участва в диалога за изграждането на последователна национална рамка за демографска устойчивост. Организацията предлага мерките да бъдат разгледани в контекста на подготовката на Бюджет 2027 и да се превърнат в основа за дългосрочни решения, насочени към бъдещето на България. В тази връзка от Сдружението очакват да бъдат официално включени в членовете на Националния съвет по демографска политика, който предстои да бъде свикан до края на годината.
