В лявата лопатка на неандерталец, живял преди около 75 000 години, учените са открили кръгъл отвор, който вероятно е причинен от дървено копие. Останките са намерени в пещерата Шанидар в Иракски Кюрдистан и според изследването представляват най-ранното известно свидетелство за смъртоносна травма от подобно оръжие в изкопаемите останки на човешки предшественик.
Индивидът е обозначен като Шанидар A. От него са запазени почти цяла дясна ръка, няколко ребра, лява лопатка и седем зъба. В лопатката има гладък кръгъл отвор с диаметър около 15 милиметра. Около него се виждат радиални пукнатини и разместени костни фрагменти, но няма признаци на зарастване.
Формата на увреждането е съвместима с удар от заострено дървено копие, проникнало през тялото от предната страна. Изследователите обаче не твърдят категорично, че става дума за убийство. Според тях раната може да е получена при нападение, но и при инцидент по време на лов. Дървеното оръжие не е открито, което не позволява окончателно доказване на причината за смъртта.
Тежка травма, преживяна с помощ от групата
Другите наранявания разказват за по-ранен епизод от живота на Шанидар A. Един от предните му зъби е бил счупен вертикално след силен удар в лицето. По счупения ръб са се натрупали втвърдени плаки, което показва, че човекът е продължил да живее известно време след травмата.
Това нараняване вероятно е затруднявало храненето, пиенето и общуването. „Виждаме два противоположни аспекта на човешката природа – грижа и насилие – събрани в един и същи индивид“, казва археоложката Ема Померой от Кеймбриджкия университет, водещ автор на изследването.
Учените предполагат, че Шанидар A е получил помощ от своята група, докато е живял с болезнената травма. Това не е първото подобно свидетелство от пещерата. По-рано намереният Шанидар 1 е имал множество тежки увреждания и е доживял до напреднала за епохата възраст, което също се приема като възможен знак за грижи от други неандерталци.
Място, свързано с погребения
Шанидар A е бил положен по гръб зад голям камък, който е стоял между него и входа на пещерата. Над останките му по-късно са били поставени телата на още най-малко четири неандерталци. Така минималният брой индивиди в тази част на пещерата достига пет.
Именно подреждането на останките подкрепя тезата, че неандерталците са се отнасяли към мъртвите по организиран и вероятно символичен начин. Откритията в Шанидар още от разкопките през 50-те години на XX век променят представата за неандерталците като примитивни и неспособни на сложни социални отношения.
Независимата археоложка София Сампер Каро от Австралийския национален университет определя кръглата повреда като необичайна, но смята, че са нужни още доказателства, за да се свърже тя със смъртта. Разкопките в пещерата продължават, като екипът изследва и храненето, обработката на растения и животни и прехода към периода, в който в района започват да се появяват съвременни хора.
Източници: abc.net.au, thenationalnews.com
