В ранните часове на 16 октомври 1946 г. в спортната зала на затвора в Нюрнберг са изпълнени смъртните присъди на 10 от най-високопоставените представители на нацисткия режим. Те са осъдени от Международния военен трибунал за престъпления против мира, военни престъпления и престъпления срещу човечеството.
На бесилото последователно застават бившият външен министър Йоахим фон Рибентроп, началникът на Върховното командване на Вермахта Вилхелм Кайтел, ръководителят на Главното управление за сигурност на Райха Ернст Калтенбрунер, идеологът на нацистката партия Алфред Розенберг, генерал-губернаторът на окупирана Полша Ханс Франк, вътрешният министър Вилхелм Фрик, издателят на антисемитския вестник „Щюрмер“ Юлиус Щрайхер, ръководителят на програмата за принудителен труд Фриц Заукел, генералът Алфред Йодл и австрийският политик Артур Зейс-Инкварт.
Дванадесет смъртни присъди, но десет екзекуции
Присъдите са обявени на 30 септември и 1 октомври 1946 г. Дванадесет подсъдими получават смърт чрез обесване. Сред тях са Херман Гьоринг и Мартин Борман, но нито един от двамата не е екзекутиран в Нюрнберг.
Гьоринг, най-високопоставеният оцелял представител на нацисткия режим сред подсъдимите, се самоубива с цианид в килията си няколко часа преди планираното обесване. Борман е съден задочно, тъй като съюзниците не успяват да го открият. По-късно е установено, че е загинал в Берлин в края на войната.
Процесът е открит на 20 ноември 1945 г. Обвинителите представят хиляди германски документи, свидетелства и филмови материали за престъпленията на нацисткия режим. От първоначално обвинените 24 души пред съда реално застават 21: индустриалецът Густав Круп е отстранен заради тежкото си здравословно състояние, Роберт Лай се самоубива преди началото на процеса, а Борман е съден в отсъствие.
„Цивилизацията не може да ги игнорира“
В началото на процеса американският главен обвинител Робърт Джаксън заявява:
„Привилегията да открием първия процес в историята за престъпления против мира носи огромна отговорност. Цивилизацията не може да ги игнорира, защото не би оцеляла при повторението им.“
Трибуналът осъжда 19 подсъдими, оправдава трима, а останалите получават доживотни или многогодишни присъди. Съдът обявява ръководството на нацистката партия, СС, СД и Гестапо за престъпни организации. Така Нюрнбергският процес въвежда в международната практика принципа, че държавни ръководители и висши служители могат да носят лична отговорност за престъпления, извършени от името на държавата.
След екзекуциите телата са кремирани, а пепелта е разпръсната в приток на река Изар. За мястото на кремацията съществува разминаване между източниците: Мемориумът на Нюрнбергските процеси посочва крематориума на мюнхенското гробище „Остфридхоф“, докато Мемориалният музей на Холокоста в САЩ посочва Дахау.
Източници: history.com, amp.dw.com
