Когато е студентка в трети курс във ВИТИЗ, Силвия Лулчева започва съзнателно да гладува. По нейния разказ периодът е около 1989-1990 г. и е белязан от любовно разочарование, несигурност и усещане, че външността ѝ е причината да бъде отхвърлена. Актрисата стига до 48 килограма, но въпреки това продължава да се вижда дебела.
Тя не спира да ходи на занятия и прикрива отслабването с широки дрехи. Майка ѝ първоначално не разбира колко сериозно е състоянието ѝ, докато нейна колежка не забелязва промяната и не я предупреждава за последствията. Следва лечение, включително с хормонални инжекции. По думите на Лулчева тялото ѝ постепенно се възстановява, но отношението към храната остава дългогодишна вътрешна битка.
Детски страх и здравословно изпитание
Тревожността според разказа ѝ започва още в ранното детство. На пет-шест години тя се уплашва, че ще умре след история, разказана от друго момиче за опасна вода. По-късно тежко боледува от варицела и бронхопневмония. Лулчева твърди, че след многобройни инжекции е засегнат нерв и за известно време тя не може да ходи. Единственото, което успокоява майка ѝ, е, че детето продължава да говори.
Мечтата за още едно дете
След раждането на дъщеря си Елица актрисата си представя семейство с три деца. Следваща бременност обаче не настъпва. Години наред тя проследява състояние, което приема за миома, а при друг лекар чува диагнозата ендометриоза.
Със съпруга си Васил обсъждат дали да опитат отново. По нейния разказ той не желае тя да преминава през тежък хормонален курс и семейството да бъде подложено на ново напрежение. Болезнените симптоми се отразяват и на ежедневието, пътуванията и интимния живот. Надеждата за второ дете остава несбъдната.
Два периода на прегаряне
Лулчева разказва и за два тежки периода на прегаряне. Тогава не иска да среща хора, да говори по телефона или да приема нова информация. Продължава да играе, но усеща работата си като механична, сякаш физически присъства, а вътрешно е изчезнала.
Постепенно се възстановява с помощта на жена от Сингапур, с която общува от разстояние. Вторият тежък период идва малко преди пандемията, а прибирането у дома ѝ помага да намали темпото. Дъщеря ѝ Елица също е сред хората, които ѝ помагат да се освобождава от самообвиненията.
По-късно актрисата завършва дванадесетмесечно онлайн обучение в Шаолин академия и съчетава движения от йога и тайчи. Тя казва: „Искам, когато си до мен, да ми е луксозно на душата“. Лулчева участва и в кампанията „Ден за мен“, както и в инициативи на Българската хранителна банка, „Заедно в час“ и Българския Червен кръст.
Източници: hotarena.net
