България и Румъния ще поискат включването на извънредна точка, посветена на сигурността на Черно море, в дневния ред на предстоящата среща на върха на Европейския съвет на 15 и 16 октомври в Брюксел. Целта е да се постигне обща позиция на европейските държави и впоследствие да започнат преговори с останалите страни от Черноморския басейн за прекратяване на военните действия и осигуряване на безопасността на корабоплаването. Това заяви президентът Илияна Йотова пред медиите във връзка с атаките с дронове в Черно море, предаде репортер на ФОКУС.
Йотова посочи, че подготовката на българските институции е започнала още през нощта, като първостепенна задача е била спасяването на моряците от двата засегнати кораба. От единия кораб са спасени всички моряци, а от другия – петима.
„Първо искам да благодаря на спасителните екипи, защото те бяха първите, които се включиха. Тяхната задача беше да спасят колкото се може повече моряци от потъващите кораби“, заяви президентът.
Тя обясни, че още рано сутринта е бил свикан кризисен съвет, на който са били възложени оперативни задачи на различните служби и министерства.
След това денят е преминал в дипломатически разговори и координация с румънските и турските партньори. Йотова съобщи, че е провела продължителен разговор с румънския президент, за да бъдат съгласувани първоначалните действия на двете държави.
„Целта ни е, на базата на общ текст, да сезираме Европейския съвет, който ще заседава на 15 и 16 октомври. Заедно ще поискаме извънредна точка, посветена специално на Черно море“, посочи тя.
По думите ѝ въпросът не трябва да се разглежда единствено в контекста на войната между Русия и Украйна, а да бъде поставен самостоятелно, така че да се потърси общо становище на правителствата в Европейския съюз. На тази основа впоследствие трябва да започнат преговори и с останалите държави от Черноморския басейн, включително Турция.
Президентът обърна внимание, че последните нападения са извършени в морски коридор, който е от съществено значение за корабоплаването и икономическите интереси на държавите в региона.
НАТО обсъжда допълнителни мерки за сигурността на Черно море
Йотова съобщи още, че сигурността на Черно море е била включена като специална точка в заседанието на Северноатлантическия съвет.
По думите ѝ по отношение на България се очертават две направления за действие. Първото е свързано с разследването и възможността с помощта на средства на НАТО да бъдат установени местоположението и състоянието на потъналите кораби. Второто предвижда осигуряване на допълнителни средства за защита, включително минно оборудване и други охранителни и подсигуряващи системи.
Проведен е и телефонен разговор между министрите на отбраната на България, Румъния и Турция, като се подготвя среща, посветена на сигурността на Черно море.
„Всички тези мерки са насочени към постигането на мораториум върху използването на дронове и прекратяването на всякакви военни действия в целия Черноморски басейн“, заяви президентът.
Тя подчерта, че подобни действия не трябва да бъдат ограничени само до морския коридор край България, тъй като това няма да доведе до съществени резултати.
България ще постави въпроса и пред ООН
За осигуряването на безопасното корабоплаване България ще сезира и Съвета за сигурност на ООН, съобщи Йотова. Тя отбеляза, че работата на Съвета е усложнена от обстоятелството, че Русия е негов постоянен член и разполага с право на вето. Въпреки това българската страна ще предприеме необходимите действия въпросът да бъде поставен за разглеждане.
Президентът изтъкна стратегическото значение на Черно море като транспортен коридор, от който зависят доставките на храни за населението в Африка и Азия.
Задействането на член 4 от НАТО трябва да бъде внимателно обмислено
В отговор на въпрос при какво развитие на ситуацията България би поискала консултации по член 4 от Северноатлантическия договор Йотова заяви, че решението трябва да бъде внимателно обмислено. Тя посочи, че въпреки множеството подобни инциденти Турция и Румъния, които също са членове на НАТО, досега не са задействали член 4. По думите ѝ консултациите и координацията между България, Европейския съюз, НАТО, партньорите и съседните държави вече обхващат голяма част от необходимите действия.
Йотова очерта и възможността за съвместно задействане на механизма от няколко държави.
„След включването на извънредната точка в дневния ред на срещата на върха в Брюксел, ако се прецени, че е необходимо задействането на член 4, това би имало много по-голяма тежест, ако бъде направено от група държави, включително България и Румъния“, заяви президентът.
