Гадае се какво Буданов е говорил с нашия премиер. При положение, че България е последната държава от която нещо зависи.
България е слабото звено в съюзната политика на САЩ и ще се използва тъкмо в тази си роля.
Американската стратегия в момента е разделяй, обърквай, и владей, след като глобалистката доктрина се провали и САЩ трябваше да се оттеглят от своето безспорно глобално господство, за да се валидират под формата на отстъпчиво глобално разбирателство.
Външната политика на САЩ в момента е безсистемна и конюнктурна, многовалентна. ЕС продължава да е инструмент за удари и легитимация на политики срещу Русия, същевременно Тръмп се опитва да трасира нова прагматична версия на отношения в международен план.
Демократите критикуват тръмпистите, че отстъпват позиции на влияние, което руши глобалното лидерство на САЩ, което познавахме до този момент. Но фундаменталната стратегическа солидарност на мултикултурното общество в САЩ е разклатена.
Стратегията срещу конкретен идеологически враг става все по-трудно да бъде обоснована и се настанява грубо идеологията на легитимните прагматични ползи, няма износ на демокрация, има директни заявки за икономически ползи. Къде е България в този пъзел на сложни взаимоотношения и как ВЪНКАШНАТА разбирачка от мода би могла да си върши работата?!
Румен Радев е възможно да бъде ползван за център на формиране на по-умерени отношения спрямо Русия, когато ЕС реши да променя плавно политиката си, и да се върви към споразумение за мир.
Европа е жертва на глобалистките мрежи, които принудително държат управляващите елити в норма на поведение.
Но в крайна сметка чии са глобалистките мрежи?! Инструмент на световна сила без конкуренция. Инструмент! Това е като обвиненията към ДС, подминавайки НОМЕНКЛАТУРАТА на комунистическата партия. Мрежите си имат господари, донори, навигатори.
Сами по себе си те са нищо. САЩ може да имат проблеми, раздори за властта вътре, но САЩ искат да продължат своята доминация. И всички останали са жертви по пътя. Ако има политическо пробуждане някъде, то ще бъде потиснато по всевъзможни пътища.
И една от тактиките е раздвояване и объркване, фундаментално предефиниране на международните отношения.
Подготвен ли е Румен Радев за подобна мисия или изискваме твърде много от човек, който посочва с лека ръка Гълъб Донев за финансов министър в момент на криза?!
Ако ти хрумва, че Гълъбът би могъл да управлява ДОБРЕ финансите, значи може да ти хрумне всичко, което е неспособно да проработи и хич да не ти пука за резултатите.
Това е тревожен сигнал за това може ли да му се вмени на Радев специална мисия! Която той по подразбиране и естествено да усвои с ясната дълбочина как да я осъществи без провали по трасето.
По принцип в тези задачки няма много пространство за самосиндикални акции, но ако си много въртоглав, самовлюбен, със съветници и шефове на кабинети от познатия ни калибър, може да възникнат изненади.
Налице е и едно сложно питане, което би следвало да се разгърне към министър Демерджиев, около когото бушуват находчиви врагове, психиатрични проститутки на Алексей Петров, стари и странни зависимости, родилни отношения с извадените от колбата на криминална структура – „Продължаваме промяната“ и пр. Но дето се казва, не е за телефон.
