Именно затова обвиненията на Доналд Тръмп срещу Украйна заради ударите по руските рафинерии заслужават по-внимателен прочит. Не защото украинските атаки нямат икономически последствия, а защото представянето им като обяснение за поскъпването на горивата може удобно да измести вниманието от сътресенията на световния петролен пазар, свързани с войната с Иран.
Ормузкият проток не е руска рафинерия
През Ормузкия проток преминава приблизително една пета от световното потребление на петролни течности. Всяко сериозно прекъсване на корабоплаването там може да предизвика верижна реакция – по-високи цени на суровия петрол, по-скъп транспорт и несигурност за доставките в световен мащаб.
Русия също е огромен фактор на пазара. Украинските удари по руските рафинерии могат да ограничат производството на горива и да нарушат доставките. Но това не означава, че всяко поскъпване на дизела може да бъде обяснено с украинските атаки.
Цените зависят от международните котировки, наличностите, капацитета на рафинериите, транспортните разходи и геополитическите рискове. Да се посочи само един фактор, при това политически удобен, означава да се представи непълна картина.
Ако действията на Вашингтон спрямо Иран са допринесли за ескалацията и нарушаването на петролните доставки, американската администрация също трябва да обясни последствията от собствените си решения.
Възможно е Тръмп просто да акцентира върху фактор, който смята за важен. Но е напълно основателно да се запитаме дали обвиняването на Украйна не е и удобен начин да се отклони вниманието от последствията на войната в Близкия изток.
Тръмп не е безусловен съюзник нито на Зеленски, нито на Путин
Тръмп не действа като безусловен съюзник на едната или другата страна. Той преследва собственото си разбиране за американския интерес и за политическите резултати, които иска да постигне.
За Володимир Зеленски това е сериозен проблем. Украйна има нужда от американска военна и политическа подкрепа, но трябва да се съобразява с администрация, която може да промени приоритетите си и да настоява за споразумение, чиито условия не съвпадат с украинските цели.
Зеленски може да е натрупал сериозни разочарования от Вашингтон, но трудно може да се откаже от надеждата за американска помощ. За Украйна залогът е сигурността на страната и възможността да предотврати нова война.
Путин е в различна позиция. Москва също има интерес от отношенията със САЩ, но Кремъл има достатъчно основания да не разчита на личните отношения с поредния американски президент. Русия преследва собствените си стратегически цели и не може да очаква, че противоречията с Вашингтон ще изчезнат с една среща или телефонен разговор.
Тръмп може да използва влиянието си, за да оказва натиск и върху двете страни. Но това не го прави автоматично нито справедлив, нито безпристрастен посредник.
Европа плаща, Украйна воюва, американската индустрия печели
Има и друго противоречие. САЩ продават оръжие на европейски държави, част от което впоследствие се предоставя на Украйна. Европа увеличава разходите си за отбрана, Украйна получава необходимите системи, а американските производители печелят от поръчките.
Това само по себе си не доказва, че Вашингтон иска войната да продължава безкрайно. Но икономическото противоречие е очевидно: европейските държави поемат значителни финансови разходи, Украйна плаща с човешки животи и разрушения, а американската отбранителна индустрия получава нови поръчки.
От факта, че някой печели от дадена ситуация, не следва автоматично, че я поддържа умишлено. Но е напълно легитимно да питаме как икономическите интереси влияят върху политическите решения и дали всички участници имат еднакво силен стимул за бързо и устойчиво прекратяване на войната.
Може ли Вашингтон да бъде арбитър между Москва и Киев?
САЩ имат огромно влияние върху хода на войната. Могат да предоставят или ограничат военна помощ, да оказват дипломатически натиск и да влияят върху европейските съюзници. Именно затова американското участие в преговорите е важно.
Но влиянието не е равнозначно на неутралност.
Вашингтон има собствени стратегически интереси, отношения с Европа, съперничество с Русия и икономически интереси в енергетиката и отбраната. Затова е наивно да очакваме, че Тръмп ще действа като безпристрастен съдия, който просто ще намери справедливото решение. По-реалистично е да очакваме споразумение, което той смята за изгодно за САЩ и може да представи като собствен дипломатически успех.
Това не прави американското посредничество безполезно. Но всяко предложение трябва да бъде оценявано според конкретните му условия: какви гаранции за сигурност получава Украйна, какви ангажименти поема Русия и как ще бъде предотвратен нов конфликт.
Мирът не е сделка за личния престиж на Тръмп
Всички говорят за мир, но не непременно разбират едно и също под тази дума. За Украйна той трябва да означава сигурност срещу нова руска агресия. За Русия споразумението трябва да отговаря на целите, които Кремъл преследва. За САЩ то може да се превърне в дипломатически успех, а за Европа залогът е сигурността на целия континент.
Тези интереси не съвпадат автоматично. Затова американското посредничество не бива да се оценява по обещанията за бърза сделка, а по конкретните гаранции и по готовността на страните да спазват договореностите.
Тръмп има право да преследва американските интереси. Но когато представя действията си като опит за мир, а последствията от собствените си решения обяснява избирателно, обществото има основание да постави под съмнение ролята му на посредник.
Истинският тест за Тръмп няма да бъде дали ще обяви, че е сложил край на войната. Ще бъде дали споразумението, което предлага, ще направи нова война по-малко вероятна.
