Рамон Вега обяви намерението си да се кандидатира за президент на Международната федерация по футбол (ФИФА), отправяйки предизвикателство към настоящия ръководител Джани Инфантино. Изборите са насрочени за 18 март 2027 г. в Мароко. На 55 години Вега има различен профил от този на типичните футболни администратори. Бивш защитник на швейцарския национален отбор, той е играл за клубове като „Тотнъм“ и „Селтик“, а след края на професионалната си кариера се насочва към финансовия сектор.
Прозрачност и реформи
В основата на кандидатурата му стои обещанието за по-прозрачно и демократично управление на ФИФА. Вега настоява за по-голяма отчетност и за възстановяване на доверието между ръководството и футболната общност.
Сред приоритетите му е диалог с националните федерации, клубовете, играчите, треньорите и съдиите още през първите 100 дни от евентуалния му мандат.
Вега критикува концентрацията на власт и поставя под въпрос модел, при който стратегическите решения се вземат от тесен кръг ръководители.
Натискът върху Инфантино
Джани Инфантино също се стреми към нов мандат и защитава постигнатото през последните години, включително увеличените инвестиции във футбола по света.
Управлението му обаче е съпътствано от критики за прозрачността и начина, по който се вземат решенията във ФИФА. Споровете около търговските проекти на организацията допълнително засилиха призивите за по-голяма отчетност.
Инфантино разполага със значителна международна подкрепа. Особено важен сигнал беше подкрепата на 54-те африкански футболни федерации, която укрепва позициите му преди изборите.
Футболистите срещу търговските интереси
Друг важен акцент в позицията на Вега е претовареният футболен календар. Той поставя въпроса за физическото състояние на играчите и за необходимостта да се намери баланс между търговските интереси и здравето на футболистите.
Според него разширяването на турнирите и увеличаването на броя на мачовете изискват по-сериозен диалог с хората, които играят на терена.
Ето и програмата, с която Рамон Вега се кандидатира за президент на ФИФА. (от 7 октомври)
Президентски избори на ФИФА — 18 март 2027 г.
Рабат, Мароко
Служба, а не власт. Футболът е на първо място.
Официално обявявам кандидатурата си за президент на ФИФА. През 2022 г., при последния ми опит да се кандидатирам за президент на ФИФА — опит, който приключи при трудни и дълбоко съмнителни обстоятелства — поех ангажимент. Тогава вярвах, че ще дойде момент, в който световното футболно семейство и обществото като цяло ще разпознаят по-ясно проблемите пред нашия спорт, ще разберат последиците от тях и ще видят необходимостта от истинска и фундаментална реформа. Опасенията, които изразихме преди четири години, а в много случаи още през 2015 г., не бяха породени от политически интерес. Те произтичаха от онова, което бяхме видели, преживели и научили от хора от целия футболен свят. Вярвах, че с времето необходимостта от по-дълбока структурна реформа и промени в управлението ще става все по-трудна за пренебрегване.
Затова през 2022 г. казах: „Когато футболното общество и обществото като цяло бъдат готови за истинска реформа, аз ще бъда готов да ръководя и координирам тази промяна.“
Четири години по-късно опасенията, които изразихме тогава, стават все по-видими: опити играта на хората да бъде приватизирана без съществено допитване до заинтересованите страни.
Натрупване на 6 милиарда щатски долара резерви, вместо тези средства да се разпределят справедливо между асоциациите членки на ФИФА за развитие на футбола.
Намеса в правилото за червен картон по време на Световното първенство.
Скандално високи цени на билетите за Световното първенство.
Авторитарно наложена награда за мир.
Това не са изолирани проблеми. Те отразяват по-дълбоките опасения относно управлението, за които говорехме още през 2022 г.
Не изчезнах. Продължих да слушам, да уча, да пътувам и да се подготвям.
Четири години по-късно все още съм тук.
Ангажиментът ми не се е променил. Времето настъпи. Готов съм.
Към онези, които ни подкрепят зад кулисите повече от десет години — от първия ми опит през 2015 г. да се кандидатирам и да внеса реална реформа във ФИФА — моментът, който очаквахте, настъпи. Готови сме да поведем тези реформи. Кандидатирам се, защото животът ми ме е подготвил да служа на футбола.
Заставам пред световното футболно семейство със смирение, решителност и дълбоко чувство за отговорност.
Футболът не принадлежи на президенти, конфедерации или администратори. Той е по-голям от всяка длъжност, личност или институция. Това е играта на хората и принадлежи на всички: на играчите, треньорите, съдиите, привържениците, доброволците, клубовете, лигите, асоциациите и общностите, които ѝ дават живот. Тя принадлежи на всяко дете, което открива футбола, на всеки професионалист, носещ надеждите на своята нация, и на милиардите привърженици, чиято страст превръща футбола в играта на света. Футболът винаги трябва да бъде на първо място.
ФУТБОЛЪТ Е В КРИТИЧНО СЪСТОЯНИЕ
Твърде дълго разделението разкъсва нашето футболно семейство. Настоящото ръководство деморализира играта. Диктатурата, сплашването и изнудването разделиха асоциациите членки. Слабото управление навреди на доверието към ФИФА и подкопа доверието в световното футболно семейство. Трябва да попречим на този конфликт да се задълбочи. Битките, подхранвани от егото на хората във футболната администрация, никога не бива да вредят на онези, които са най-важни: играчите, треньорите, съдиите и привържениците по света. Те не носят отговорност за тези конфликти. Заслужават повече.
Футболът е в спешното отделение, на животоподдържащи системи.
Не можем да чакаме повече. ФИФА се нуждае от нова посока и фундаментална реформа. Трябва отново да обединим футболното семейство, да възстановим доверието, да осигурим стабилност и да модернизираме управлението на ФИФА. Това изисква решителна промяна, а не козметични корекции. Не е достатъчно да сменим човека начело, ако системата под него остане непроменена. Егото, алчността и личните амбиции никога не бива да управляват нашата игра. Нито един човек или институция не е по-важен от самия футбол. Не се кандидатирам, за да продължа войната. Кандидатирам се, за да я прекратя. Призовавам всички да действат отговорно и да сложат край на този ненужен спор. Идвам с духа на честната игра — не само за да критикувам, а за да обединя всички, които работят за футбола, играят футбол и го обичат. Почтеността, честната игра и взаимното уважение са основите на футбола. Те трябва да направляват управлението ни, съревнованието и отношението ни един към друг. Когато защитаваме тези принципи срещу манипулацията, токсичността и експлоатацията, печели цялото футболно семейство. Тази кандидатура не е за един човек или една длъжност. Тя е за бъдещето на играта, която споделяме. Футболът винаги трябва да бъде на първо място.
ФУТБОЛЪТ Е В МОЕТО ДНК
Футболът формира живота, характера, ценностите и мечтите ми още от детството. Той не е просто част от кариерата ми. Оформи човека, който съм днес. Играта ме научи на дисциплина, отговорност, устойчивост, екипност и уважение — ценности, които ме водят през целия ми живот. В продължение на 16 години играх професионален футбол на най-високо ниво и представях Швейцария на международната сцена, включително на UEFA EURO 1996 в Англия. Спечелих три титли в швейцарското първенство и една Купа на Швейцария с „Грасхопър Клуб Цюрих“. Играх в Серия А с „Каляри“, във Висшата лига на Англия и спечелих Купата на лигата с „Тотнъм Хотспър“, а също бях част от историческия требъл на „Селтик“ в шотландските вътрешни турнири. Играх за „Уотфорд“, а кариерата ми приключи във Франция, в Париж, с US Créteil. Пътят ми не приключи с последния мач.
Опознах играта в пет различни държави и пет от водещите първенства в Европа — с различни култури, съблекални, привърженици и футболни традиции. Паралелно с кариерата си учех икономика и финанси. Когато приключих с футбола, образованието ми в областта на лидерството продължи. Повече от 20 години работя в международните финанси от Лондон, като дейността ми обхваща различни континенти, култури и пазари. Този свят ме научи на друга форма на дисциплина: финансова отговорност, стратегическо мислене, прозрачност, отчетност и значението на трудните решения с дългосрочни последици.
След това обединих тези два свята.
Консултирал съм футболни клубове по въпросите на финансите, търговското развитие, стратегията и развитието на футбола и съм заемал позиции на управленско ниво. Така придобих опит не само в съблекалнята и на терена, но и в заседателната зала. Говоря шест езика и продължавам да уча унгарски. Научил съм нещо също толкова важно: лидерството започва с умението да слушаш. Разбирането на различни култури, интереси и гледни точки е от съществено значение, когато представляваш футболно семейство от 211 асоциации членки. Днес съчетавам три свята, които твърде често се разглеждат отделно: професионалния футбол; международните финанси и бизнеса; управлението и лидерството. Знам какво означава да играеш футбол. Знам какво означава да финансираш и управляваш организации. Знам какво изисква отговорното управление. Познавам футбола — от терена до управленската зала. Това е опитът, който внасям в тази кандидатура — не като кариерен администратор, търсещ поредната длъжност, а като човек от футбола, международен бизнесмен и независим реформатор, готов да служи на играта. Идвам от футбола, разбирам бизнеса и отговорността.
Готов съм да водя.
ЗАЩО СЕ КАНДИДАТИРАМ
Не се кандидатирам за президент на ФИФА, защото съм прекарал живота си в преследване на дадена длъжност. Кандидатирам се, защото животът ми ме е подготвил да служа на футбола. Вярвам, че имам дълг и обществена отговорност да защитавам футбола — неговата почтеност, хората в него и бъдещето му. Доверието в цялото футболно семейство е сериозно накърнено. Трябва да го възстановим, да върнем авторитета на ФИФА и да обединим отново световното футболно семейство. Като неутрален и независим кандидат идвам отвън на системата, но съм човек отвътре в играта. Съчетавам мисленето на играч, дисциплината на защитник и десетилетия опит в два много различни свята: професионалния футбол на най-високо ниво и международния бизнес и финанси. Тази комбинация ме оформи като независим реформатор, който разбира играта от терена до управленската зала. На терена бях защитник. Сега съм готов да защитавам самия футбол — неговата почтеност, хората в него и бъдещето му. Да служиш на футбола не означава блясък, привилегии или власт. Това е огромна отговорност. Не съм воден от алчност, его или жажда за власт. Вече имах щастието да изградя успешни кариери в професионалния футбол на най-високо ниво и в международните финанси. Чувствам се удовлетворен и уравновесен. Не се нуждая от длъжност, за да определям кой съм.
Но мисленето на спортиста никога не те напуска.
То продължава да ме подтиква да се усъвършенствам, да се развивам, да оспорвам онова, което може да бъде подобрено, и да допринасям значимо за цялата футболна общност. Решен съм да осъществя истинска реформа, да модернизирам управлението на футбола и да оставя значимо наследство за бъдещите поколения. Това не е въпрос на онова, което президентският пост във ФИФА може да ми даде. Въпросът е какво мога да върна на футбола. И в духа на олимпийското мото: „По-бързо. По-високо. По-силно — заедно.“
КЛАУДИЯ, МОЯТА ПЪРВА ДАМА — ПАРТНЬОРСТВО, ОПИТ И ПРИОБЩАВАНЕ
Един отбор с една цел
Аз съм кандидатът за президент на ФИФА, но не поемам по този път сам. В центъра на кандидатурата ми е моята съпруга унгарка Клаудия — моята Първа дама, партньор и опора още от първия ми опит да се кандидатирам за президент на ФИФА, както и постоянен източник на мъдрост, смелост и вдъхновение. Клаудия не навлезе във футбола чрез мен. Тя има собствена история в тази игра. Тя е спечелила своето място, признание и уважение със собствения си опит, постижения и принос към футбола. Преди повече от 25 години, когато на много малко жени се даваше възможност да работят на най-високо ниво в професионалния мъжки футбол, Клаудия вече проправяше път. Тя беше пионер в мъжкия футбол, работеше в технически и оперативни роли и седеше на резервната скамейка в мачове от Шампионската лига на УЕФА, Купата на УЕФА и международни състезания. Тя опозна професионалния футбол отвътре — от съблекалнята и техническата организация до терена и управленската зала, като работеше и в дипломатическата сфера. Тя не изчака футболът да отвори вратите си за жените. Направи крачка напред във време, когато много малко врати бяха отворени, и заслужи мястото си със собствените си способности, смелост и опит. Образованието ѝ в областта на медиите, комуникациите и психологията задълбочи разбирането ѝ не само за футбола като институция, но и за хората, напрежението и взаимоотношенията зад него. Преди футбола Клаудия посвещава 20 години на балета — свят на дисциплина, лишения, устойчивост и прецизност. Тези качества формират характера ѝ и стават основата, която пренася в професионалния футбол. Сцената се променя, но ценностите ѝ остават същите. Тя влага същата смелост, решителност и стремеж към съвършенство във футбола и заслужава мястото си със собствени заслуги.
Но Клаудия носи и нещо повече.
Тя е хуманист и истински космополит, живяла и работила по целия свят. Притежава страст, съпричастност, интуиция и дълбока отдаденост на хората в нужда. Прогресивното ѝ мислене, международният опит и вярата ѝ в равенството и социалната промяна допринасят съществено за нашата визия за футбола. Тя преодолява бариери в мъжкия футбол много преди приобщаването да се превърне в лозунг. Нейният път показва принцип, в който силно вярвам: компетентността, смелостта и лидерството нямат пол.
ДЕСЕТИЛЕТИЕ НА СЛУШАНЕ, УЧЕНЕ, ПЪТУВАНЕ ПО СВЕТА И ПОДГОТОВКА ЗА ЛИДЕРСТВО
Тази кандидатура не започва днес. Подготвям се за отговорността да ръководя ФИФА още от 2015 г. Предишните ми опити да се кандидатирам бяха възпрепятствани от политически маневри и дълбоко съмнителни обстоятелства. Но не се отказахме. Продължихме да пътуваме, да слушаме, да учим, да изграждаме международни отношения и да задълбочаваме разбирането си за футбола в различни култури, общности и конфедерации. През целия този път последователно призовавахме за реформи, прозрачност и отчетност. Повече от десетилетие Клаудия е до мен в тази мисия. Пътувахме заедно по света, слушахме хора от всички части на футбола и научихме повече за различните реалности, пред които е изправено световното футболно семейство. Затова поемаме това предизвикателство не просто като съпруг и съпруга, а като един отбор с една цел, обединяващ две различни гледни точки към играта. Аз нося опита си на бивш професионален и международен футболист, бизнесмен, финансов специалист и консултант във футбола. Клаудия носи пионерския си опит в професионалния мъжки футбол, оперативните си познания, хуманитарната си визия и гледната точка на жена, навлязла в тази среда, когато много малко врати са били отворени за жени. Тези преживявания ни дадоха по-широко разбиране за футбола и най-вече за хората, на които той трябва да служи. Мъжете и жените, различните поколения, култури и общности трябва да имат реално място около една и съща маса. През годините асоциации от различни конфедерации ни насърчаваха да продължим тази кандидатура. Подкрепата им продължава да нараства и сме дълбоко благодарни за доверието. Още преди Световното първенство бях съобщил намерението си да се кандидатирам за президент на ФИФА на един от вицепрезидентите на организацията. Имаме визионерски поглед, убеденост в необходимостта от реформи и хуманитарни ценности. Тук сме, за да преодолеем разделението, да обединим световното футболно семейство и да предложим нова визия за бъдещето. За нас да служиш на футбола не е амбиция, а отговорност и въпрос на чест.
Едно партньорство. Един отбор. Една цел. Една обща мечта: да служим на играта, която обичаме.
Излизаме напред в труден момент за международния футбол, когато се задават сериозни въпроси за прозрачността, почтеността и доверието. Лидерството не означава да избереш най-лесния момент. То означава да поемеш отговорност, когато нуждата от лидерство е най-голяма.
ФУНДАМЕНТАЛНА ОПЕРАТИВНА И СТРУКТУРНА РЕФОРМА
Почтеността на играта не подлежи на преговори. ФИФА трябва да се превърне в прозрачна, отчетна, надеждна и етична институция, която служи на футбола, а не на политически интереси. Организацията трябва да се управлява дисциплинирано и отговорно, под ефективен независим надзор. Решенията, финансите и програмите ѝ за развитие трябва да бъдат открити и прозрачни. Всяка асоциация членка трябва да бъде третирана с достойнство и равнопоставеност — без сплашване, политически натиск или условия, целящи да осигурят лоялност. Развитието на футбола трябва да се оценява по конкретни и трайни резултати: по-силни асоциации, устойчива инфраструктура, добре обучени треньори, защитени играчи, надеждни състезания, повече възможности за жените и момичетата и постоянни инвестиции в младите хора и техните общности. Ресурсите на ФИФА принадлежат на футбола. Те трябва да служат за развитието на играта и никога не бива да се използват като инструмент за политически контрол. Това не е промяна заради самата промяна. Това е необходимо развитие, движено от революционна смелост. Стабилност. Реформа. Единство. Развитие със смелостта на революция.
ПОСЛАНИЕТО МИ КЪМ ШЕСТТЕ КОНФЕДЕРАЦИИ
Към всяка асоциация членка на АФК, КАФ, КОНКАКАФ, КОНМЕБОЛ, ОФК и УЕФА: Това не е кампания срещу който и да било континент, конфедерация или асоциация. Това е кампания за цялото футболно семейство. Средствата за развитие принадлежат на футбола и никога не бива да се превръщат в политическа разменна монета.
Всяка асоциация членка заслужава уважение. Всяка конфедерация заслужава истински глас. Никоя асоциация не бива да бъде подлагана на сплашване, изолация или политическо отмъщение заради изразяването и защитата на легитимната си позиция. Асоциациите трябва да могат да избират свободно, независимо и без страх, че решението им ще се отрази на достъпа им до средства за развитие или на отношенията им с ФИФА. Не можем да преодолеем разделението чрез бойкоти. Бойкотите нанасят допълнителни щети и задълбочават разрива. Няма да отговаряме на предизвикателствата с конфронтация, а с надеждни решения.
Не се нуждаете от още един вот на недоверие. Можете да ми се доверите.
Предлагам на всяка асоциация членка неутрална, независима и надеждна демократична алтернатива: кандидат, вкоренен във футбола, който може да свързва футбола с международния бизнес, да обединява култури и да ръководи ФИФА компетентно, почтено и независимо. Идва момент, когато мълчанието вече не е неутралност. Когато са известни нередности, а хората, натоварени с отговорността да действат, мълчат, мълчанието се превръща в съучастие. Силната ФИФА не се нуждае от всемогъщ президент. Тя се нуждае от силни институции, споделена отговорност, истинска независимост, единство и заслужено доверие. Президентът трябва да служи на ФИФА, а не да я контролира. Истинското лидерство укрепва институцията, обединява футболното семейство и поставя играта над личната власт. Това изисква силни институции, споделена отговорност, независим контрол и заслужено доверие. Истинското лидерство изисква смелост да говориш, решителност да действаш и убеждение да защитаваш правото. Достоверната ФИФА започва с достоверни избори. Заедно можем да обединим отново футболното семейство и да върнем ФИФА в служба на играта.
ПОСЛАНИЕ КЪМ ЕВРОПА
Европа изигра решаваща роля за идването на сегашното ръководство начело на ФИФА. Затова Европа носи и голяма отговорност да помогне за промяната — не чрез разделение или бойкот, а чрез демократичния процес. Призовавам към открит и прозрачен диалог в цялото световно футболно семейство — играчи, клубове, лиги, асоциации, конфедерации и привърженици. Основните решения, засягащи играта, никога не бива да се налагат едностранно. Те трябва да се вземат след истински консултации, в които всеки глас е чут и преди решението е изграден възможно най-широк консенсус. Европа не трябва да се оттегля от футболното семейство, а да помогне за неговото обединяване. Решението не е в нова конфронтация. Необходими са надежден кандидат, демократични избори и ясна програма, която да възстанови доверието, почтеността, прозрачността и единството. Не се нуждаете от още един вот на недоверие. Можете да ми се доверите.
КЪМ НАШИТЕ БРАТЯ И СЕСТРИ В АФРИКА — КАФ
Африка заслужава достойнство, независимост, развитие и истински глас в световния футбол. През кариерата си играх редом с много изключителни африкански футболисти и видях отблизо огромната сила, талант и потенциал на африканския футбол. Въпреки това Африка рядко получава признанието и справедливия финансов дял, които заслужава. Африка създава играчи, които укрепват водещите първенства в света, но твърде малка част от стойността, която те генерират, се реинвестира в африканския футбол. Това трябва да се промени. Средствата за развитие трябва действително да служат на младите африкански играчи, общностите и бъдещето им. Необходими са по-справедлива финансова подкрепа и постоянни инвестиции в академии, инфраструктура и масов футбол из целия континент. Средствата за развитие никога не бива да се превръщат в инструмент за осигуряване на политическа лоялност. Твърде дълго Африка получава внимание само когато са нужни гласове, а обещанията се подновяват на всеки четири години, без да има достатъчен напредък на местно ниво. Това трябва да приключи. Африка не бива повече да бъде експлоатирана. Тя трябва да бъде уважавана, овластена и свободна да определя собственото си футболно бъдеще. Младите ѝ играчи не са просто бъдещето на африканския футбол — те са съществена част от бъдещето на световния футбол.
МОДЕРНИЗИРАНЕ НА ФИФА ЗА XXI ВЕК
Трябва да гледаме и напред. ФИФА трябва да модернизира начина, по който се управлява, и да се превърне в организация, способна да посреща предизвикателствата и да използва възможностите на XXI век. Реформата не може да се ограничава до поправяне на вчерашните грешки. Изучаваме историята, за да се учим от нея, а не за да живеем в миналото. Трябва честно да анализираме допуснатите грешки, за да не ги повтаряме, а след това да имаме смелостта да продължим напред. Фокусът ми е бъдещето. Това означава модерно управление, по-голяма прозрачност и отчетност, по-силни институции, отговорно финансово управление и организация, способна да се адаптира към бързо променящата се спортна, технологична, търговска и обществена среда.
Но модернизацията трябва да промени и начина, по който ФИФА взема решения. Основните решения, които засягат играта, не бива просто да се налагат отгоре. Играчите, клубовете, лигите, асоциациите, конфедерациите и привържениците трябва да бъдат изслушвани. Консултациите трябва да се провеждат преди решенията, а не след тях. Смирението е философията на моето лидерство. Тази кандидатура не е за един човек или една длъжност. Тя е за бъдещето на играта, която споделяме. Футболът винаги трябва да бъде на първо място. Целта ми е ясна: да служа на футбола и на хората, които му дават живот. Кандидатирам се, за да обединя отново световното футболно семейство, да осъществя истинска и трайна реформа, да модернизирам ФИФА за XXI век, да възстановя стабилността и авторитета ѝ и да върна доверието, от което футболът спешно се нуждае. Да защитим почтеността на играта. Да реформираме и модернизираме управлението на ФИФА. Да обединим световното футболно семейство и да възстановяваме доверието чрез действия, а не думи. Благосъстоянието и защитата на играчите трябва да бъдат в центъра на футбола. Необходим е отговорен международен календар, който пази здравето им и поставя качеството пред количеството. Женският футбол трябва да бъде основна част от бъдещето на играта. Ще ускорим устойчивото му развитие и ще осигурим на женския футбол ресурсите, уважението, възможностите и представителството, които заслужава. Да инвестираме в следващото поколение.
Да гарантираме, че ФИФА служи на футбола, а не на политиката.
Да осигурим средствата на ФИФА да достигат до асоциациите членки по-справедливо, по-ефективно и по-бързо, така че богатството, генерирано от световния футбол, да се реинвестира там, където е най-необходимо за развитието на играта. Да върнем футбола на привържениците. Те не са просто публика — те са душата на играта. Футболът трябва да остане достъпен и на приемлива цена. Нито един привърженик не бива да бъде лишен от възможността да гледа играта, която обича, заради цената. Трябва да защитим правото на обикновените фенове и семейства да преживяват футбола на стадиона — защото без тях футболът губи душата си.
Да сложим край на авторитарното лидерство.
Хората, които са пряко засегнати от решенията на ФИФА, трябва да имат реален глас при вземането им. Затова подкрепям създаването на постоянен орган на заинтересованите страни, който да обединява асоциации членки, лиги, клубове и играчи от мъжкия и женския футбол. Силната ФИФА не се нуждае от всемогъщ президент. Тя се нуждае от силни институции, споделена отговорност, независимо управление, прозрачност, отчетност и заслужено доверие. Но нищо от това няма да бъде постигнато без промяна в културата на лидерство. Лидерство, което слуша, обединява и служи. Президентският пост във ФИФА не е трон. Той е отговорност. Ако ми бъде поверена тази отговорност, ще служа на играта преди длъжността, на принципите преди личния интерес и на единството преди разделението. Винаги помнете, че всички хора се раждат равни и че единственото, което ни принизява, са гордостта и омразата. Затова никога не вярвайте, че властта ви поставя над другите. Водете със смирение, уважение и състрадание! Вярвам, че мога отново да обединя световното футболно семейство.
И преди всичко — да служа на футбола.
Не идвам само с обещания, а с години подготовка, знания, опит и отдаденост на играта. Предлагам на всяка асоциация членка неутрална, независима и надеждна демократична алтернатива: кандидат, вкоренен във футбола, който може да свързва футбола с международния бизнес, да обединява култури и да ръководи ФИФА с компетентност, почтеност и независимост. За мен да служиш на футбола не е лична амбиция. Това е отговорност, дълг и въпрос на чест.
Нито един човек не стои над институцията.
Нито една институция не стои над играта.
Служба, а не власт.
Учим се от миналото.
Модернизираме настоящето.
Изграждаме бъдещето.
