Длъжникът може да връща само главницата по потребителски кредит и да не дължи лихви или наказателни неустойки, ако кредиторът не е извършил оценка на кредитоспособността му. Това е едно от предложенията, които „Прогресивна България“ ще внесе между първо и второ четене на новия Закон за потребителския кредит.
Законопроектът беше приет на първо гласуване от 52-рото Народно събрание на 23 септември. В подкрепа гласуваха 124 депутати, 64 бяха против, а 11 се въздържаха. Текстовете все още не са окончателно приети.
Само главницата при липса на проверка
Константин Проданов от „Прогресивна България“ заяви, че действащите правила задължават кредиторите да проверяват цялостно финансовото състояние на потенциалния длъжник, но липсва достатъчно сериозна санкция при неспазване.
„Ако то не е направено – това ще бъде основание за нищожност на договора, което означава, че длъжникът ще бъде длъжен да върне само главницата, но няма да дължи лихви или наказателни неустойки“, каза Проданов.
По думите му предложението цели да спре практиката да се отпускат заеми на хора, които не могат да ги обслужват, след формални или фиктивни проверки на кредитния статус.
Ограничения за таксите и лихвите
Сред останалите идеи е въвеждане на изрична дефиниция на „предсрочна изискуемост“ – мярка, която според вносителите трябва да прекъсне натрупването на задължения при просрочие.
Константин Проданов посочи още, че ще бъде върнато правилото лихвата при забава да не може да надвишава законната лихва. По информацията, представена от него, законната лихва при просрочени кредити в момента е над 10 процента.
Предлага се също кредиторите да не могат да събират, изискват или получават такси и комисиони за дейности, които са част от обичайната обработка на кредита. В законопроекта се предвижда и разграничение между малки и големи кредити, като малък ще бъде заемът до размера на две минимални работни заплати.
Нова връзка между КЗП и БНБ
„Прогресивна България“ предлага задължителен обмен между Комисията за защита на потребителите и Българската народна банка. При установени системни нарушения КЗП ще трябва да изпраща уведомление до БНБ с искане за дерегистрация на съответната финансова институция, а централната банка ще трябва да отговори в определен срок.
Предлага се и забрана на франчайз модела при фирмите за бързи кредити. Според депутата Здравко Марков право да отпускат такива заеми трябва да имат само фирмите, получили лиценз, а не трети оператори, работещи чрез преотстъпени права.
Предложенията предстои да бъдат обсъдени в рамките на процедурата между първо и второ четене. Законопроектът за потребителския кредит е внесен от Министерския съвет на 11 септември 2026 г.
