Маргарет Хамилтън, компютърната пионерка, ръководила разработката на софтуера за мисиите „Аполо“, е починала на 30 септември 2026 г. на 90-годишна възраст. Смъртта ѝ е потвърдена от Масачузетския технологичен институт, а причината не е съобщена. Възпоменателна служба ще бъде организирана през пролетта в Кеймбридж, щата Масачузетс, предава New York Times.
Хамилтън остава в историята с работата си по бордовия софтуер на космическите кораби „Аполо“ – системите, които управляват навигацията, насочването и кацането. Тя ръководи екипите на лабораторията по приборостроене към Масачузетския технологичен институт, разработили софтуера за командния и лунния модул.
We’ve lost an icon. Margaret Hamilton, a computer science pioneer best known for her work at MIT leading development of the flight software for the Apollo missions to the moon, has died at 90. Read about her legacy via MIT News: https://t.co/ODkbdIsoHw https://t.co/M2xauYYUkU
— Massachusetts Institute of Technology (MIT) (@MIT) October 7, 2026
В критичните минути преди кацането на „Аполо 11“ през юли 1969 г. бордовият компютър подава аларми 1201 и 1202. Системата е претоварена от допълнителни сигнали, но софтуерът е проектиран така, че да спира задачи с по-нисък приоритет и да запазва ресурс за най-важните операции.
„Стана ясно, че софтуерът не само съобщаваше за проблем, свързан с хардуера, но и го компенсираше – рестартираше системата и възстановяваше задачите с най-висок приоритет“, казва Маргарет Хамилтън в интервю, цитирано от „Гардиън“. Така Центърът за управление на полетите разрешава кацането да продължи.
По-късно президентът Барак Обама посочва именно този епизод, когато през 2016 г. връчва на Хамилтън Президентския медал на свободата – най-високото гражданско отличие на Съединените щати.
„Нашите астронавти не разполагаха с много време, но за щастие имаха Маргарет Хамилтън“, каза Обама тогава.
Първата жена програмист по проекта „Аполо“
Маргарет Хамилтън е родена през 1936 г. в Паоли, Индиана. Завършва математика в колежа „Ърлъм“ през 1958 г., след което се премества в Бостън. В Масачузетския технологичен институт първоначално работи по програми за прогнозиране на времето с метеоролога Едуард Лоренц.
През 1961 г. се присъединява към лабораторията „Линкълн“, където разработва софтуер за американската система за противовъздушна отбрана. През 1965 г. е наета като първия програмист и първата жена програмист по проекта „Аполо“ в института. До 1968 г. повече от 400 души работят по софтуера на програмата под нейно ръководство.
Работата ѝ допринася и за утвърждаването на самото понятие „софтуерно инженерство“. „Когато за първи път започнах да използвам този израз, никой не беше чувал за него“, разказва Хамилтън. В продължение на години терминът е приеман като шега, но постепенно софтуерът получава статут на самостоятелна инженерна дисциплина.
Margaret Hamilton, who led the 100-person team that wrote the onboard software for the Apollo missions, has died. https://t.co/vhkTLe9J4Z
— The New York Times (@nytimes) October 7, 2026
Кариера след НАСА
Маргарет Хамилтън напуска Масачузетския технологичен институт през 70-те години. През 1976 г. основава компанията Higher Order Software, а десет години по-късно създава Hamilton Technologies. В работата си тя продължава да развива методи за предотвратяване на грешки и за създаване на надеждни сложни системи.
Освен Президентския медал на свободата тя получава наградата на НАСА „Exceptional Space Act Award“ през 2003 г., признание от Музея за компютърна история през 2017 г. и е приета в Националната авиационна зала на славата през 2022 г.
