На 8 октомври 1982 г. Сеймът на Полската народна република приема закон, който формално разпуска всички профсъюзи, съществували преди въвеждането на военното положение. Сред тях е и „Солидарност“ – първият независимо организиран и официално признат профсъюз в комунистическа държава.
Решението е взето по време на управлението на генерал Войчех Ярузелски, десет месеца след като властите обявяват военно положение в страната. Законът е приет с 12 гласа „против“ и 10 въздържали се. Той анулира регистрацията на „Солидарност“ и поставя нови правила за профсъюзната дейност.
От легален съюз до нелегална мрежа
„Солидарност“ се появява след стачките в корабостроителницата в Гданск през август 1980 г. и е регистрирана от Върховния съд на Полша на 10 ноември същата година. За кратко време организацията се превръща в масово обществено движение. В края на 1981 г. тя има около 9-10 милиона членове – работници, интелектуалци и представители на различни обществени групи.
Това е първият случай, в който комунистическа държава официално признава независим профсъюз, способен да представлява работниците извън контрола на управляващата партия. Начело на движението е електротехникът от Гданск Лех Валенса, който по-късно става президент на Полша.
На 13 декември 1981 г. Ярузелски въвежда военно положение. Ръководители на „Солидарност“ са интернирани, стачките и публичните събрания са ограничени, а дейността на съюза е преустановена. Лех Валенса е задържан, а независимите структури започват работа в нелегалност.
Законът, който трябва да замени „Солидарност“
Новият закон допуска създаването на профсъюзи на равнище предприятие, но отлага изграждането на национална федерация за началото на 1985 г. Само един профсъюз може да действа в дадено предприятие през първите три години. Политическите и солидарните стачки са забранени, а съдилищата получават правомощия да разпускат организации, които бъдат определени като противоречащи на конституцията.
По време на дебатите депутатът Януш Заблоцки обвинява властта, че не възстановява независимия съюз, а го унищожава:
„Този закон не цели възстановяването на „Солидарност“, а нейното ликвидиране.“
Представител на управляващите защитава мярката с аргумента, че връщането на „Солидарност“ би означавало възстановяване на политическа опозиция, която според властта заплашва държавното единство.
Протести и продължение в нелегалност
Разпускането предизвиква протести в редица градове. В Гданск са арестувани около 270 души. В Нова Хута, край Краков, сблъсъците между демонстранти и силите за сигурност продължават часове. На 13 октомври е убит 20-годишният работник Богдан Влосик. Демонстрации има и във Вроцлав, където протестите продължават до късно през нощта.
Макар законът да заличава „Солидарност“ като легална организация, движението не изчезва. Подземните структури продължават да разпространяват печатни материали, да организират стачки и да поддържат връзки между работниците. Военното положение е отменено окончателно на 22 юли 1983 г., но политическите ограничения остават.
През 1989 г. „Солидарност“ отново получава законен статут след преговорите на Кръглата маса. Тогава нейното легализиране вече е част от прехода към многопартийна система и свободни избори – процес, който превръща някогашния профсъюз в основна политическа сила в края на комунистическата епоха.
Източници: washingtonpost.com, historia.interia.pl
