На 8 октомври 1991 г. Хърватският парламент приема единодушно решението, с което прекратява държавно-правните връзки между Хърватия и Социалистическа федеративна република Югославия. Вотът поставя юридическия край на участието на страната във федерацията и утвърждава Хърватия като независима и суверенна държава.
Историческото заседание не се провежда в сградата на парламента. То е свикано в сградата на петролната компания ИНА на улица „Шубичева“ 29 в Загреб заради опасността от нови въздушни удари. Ден по-рано самолети на Югославската народна армия атакуват Бански двори – сградата, в която се намира държавното ръководство, включително президентът Франьо Туджман.
Решението идва след тримесечен мораториум
Пътят към окончателното отделяне започва с референдума от 19 май 1991 г. На него 93,24% от гласувалите подкрепят възможността Хърватия да бъде суверенна и независима държава, а 92,18% отхвърлят оставането ѝ в Югославия като единна федерална държава. На 25 юни парламентът приема Конституционно решение за суверенитета и независимостта, но прилагането му е отложено за три месеца по силата на Брионската декларация от 7 юли.
След изтичането на мораториума на 8 октомври парламентът обявява, че Хърватия повече не признава за легитимни и законни органите на бившата федерация, нито правните актове, издадени от нейно име. Формулировката е по-точна от твърдението, че страната просто е „прекратила контактите“ с Югославия: решението прекъсва конституционните и правните връзки, но предвижда възможност за отношения с останалите републики при принципа на взаимност.
„На 8 октомври 1991 г. обединена Хърватия прие последното важно конституционно и правно решение по пътя към пълната независимост“, казва по-късно председателят на парламента Йосип Леко.
Следват международното признание и членството в ООН
Военното противопоставяне в Хърватия продължава и след парламентарното решение. Международното признание идва на 15 януари 1992 г., когато държавите от Европейската общност признават Хърватия като независима държава. На 22 май 1992 г. страната е приета за член на Организацията на обединените нации.
Датата 8 октомври дълго време е официалният Ден на независимостта на Хърватия. След промяна в календара на празниците от 2020 г. тя се отбелязва като Ден на хърватския парламент, докато 25 юни е определен за Ден на държавността. И двете дати са част от един и същ процес: първо политическото решение за отделяне, а след това неговото окончателно прилагане.
Източници: hina.hr, washingtonpost.com, upi.com
