До есента на 1959 г. човечеството познава само едната страна на Луната. Причината е, че естественият спътник на Земята се върти около оста си за приблизително същото време, за което обикаля планетата, и почти винаги показва една и съща половина. Това се променя с мисията на съветския космически апарат Луна 3.
Апаратът е изстрелян на 4 октомври 1959 г. като част от лунната програма на Съветския съюз. След прелитането зад Луната на 6 октомври той се оказва от страната, която никога не може да бъде наблюдавана пряко от Земята. На следващия ден започва фотографската сесия.
29 кадъра от невидимата страна
Първата снимка е направена в 03:30 часа по универсално време на 7 октомври 1959 г., когато Луна 3 се намира на около 63 500 километра от лунната повърхност. В рамките на приблизително 40 минути апаратът прави общо 29 снимки, обхващащи около 70 процента от далечната страна. Данните на NASA показват, че изображенията са заснети на 35-милиметров филм, проявен автоматично на борда, а след това сканиран и предаден към Земята по радиосигнал.
Качеството на кадрите е ниско според днешните стандарти. Част от тях са шумни и неясни, а само 17 са получени успешно и позволяват разпознаване на отделни детайли. Въпреки това снимките дават първата реална представа за повърхност, която дотогава е била само предмет на предположения.
„Това е първият път, когато човечеството вижда далечната страна на Луната“, определя историческото изображение NASA Science.
Пейзаж, различен от познатия
Първите снимки показват, че далечната страна на Луната не прилича напълно на видимата от Земята половина. На нея има много повече ударни кратери и значително по-малко тъмни равнини. Тези равнини, наричани лунни морета, са образувани от древни разливи на базалтова лава и са характерна част от познатия лунен диск.
Разликата между двете полукълба се превръща във важен научен въпрос. Изображенията от Луна 3 показват, че историята на лунната повърхност е по-сложна, отколкото предполагат наблюденията от Земята. Някои от новооткритите области получават временни имена, сред които Море на Москва, но по-късните карти заменят част от ранните обозначения.
Следващите мисии дават по-ясна картина
През 1965 г. съветският апарат Зонд 3 изпраща по-качествени изображения и допълва картината на далечната страна. Първите хора, които я виждат със собствените си очи, са астронавтите Франк Борман, Джеймс Ловел и Уилям Андерс по време на мисията Аполо 8 през декември 1968 г.
Днес далечната страна е заснета подробно от автоматични орбитални мисии. Началото обаче е поставено от зърнестите кадри на Луна 3, които на 7 октомври 1959 г. превръщат невидимата половина на Луната в наблюдаем научен обект.
Източници: space.com
