Предложението за глоба на физически лица, ако държат ракия, произведена от друг човек, е написано противоречиво. Това е мнението на водещи икономисти и финансисти. Текстовете ще бъдат коригирани, но това не успокои собствениците на казани за ракия у нас, съобщи Нова ТВ.
Темата за домашната ракия предизвика сериозни реакции, след като стана ясно, че се обсъждат нови предложения, свързани с производството и предоставянето на алкохол от частни лица. В момента законодателството позволява на домакинство да произвежда определено количество за лична употреба, но продажбата на домашна ракия е забранена. Въпросът е дали предоставянето на ракия на близки, приятели или съседи би могло да доведе до санкции при по-голямо количество.
„Ако ви подаря бутилка с кайсиева ракия, аз съм много недобронамерен към вас, защото традицията в България е да бъдем гостоприемни и щедри. Според готвените промени обаче аз ще ви подаря не ракия, а 1000 евро глоба“, коментира в ефира на „Здравей, България” Сашко Павлов от Националното сдружение „Българска домашна ракия”, който е и собственик на казан за ракия.
По думите му подобни мерки биха засегнали не просто производството на алкохол, а традиция, която е дълбоко свързана с българския бит. „Векове наред у нас се е варила ракия. И сега някой се опитва да посегне на домашното ти битие, да влезе ти в дома“, заяви Павлов.
Според него обаче основният проблем, който трябва да бъде решен от институциите, не е домашната ракия за лична употреба, а търговията с алкохол с неясен произход. По думите на Павлов е малко вероятно хората, които произвеждат ракия за себе си, да започнат да я продават. „Кой би си продал домашната ракия, която е чувствително по-скъпа от тази по магазините? Достатъчно е да си направите сметка от колко грозде излиза един литър ракия, колко са разходите и на каква цена ще я продадете“, коментира още Павлов.
Той посочи, че при промишленото производство върху крайната цена влияят редица разходи – за производство, етикети, капачки, бутилки, транспорт, надценка и печалба.
Представителят на Националното сдружение „Българска домашна ракия” обяви, че производителите са готови първо да потърсят диалог с управляващите, но при липса на резултат, не изключват и протести – по-мащабни от тези през 2017 г.
По думите на Павлов още тогава хора от бранша са търсили информация и в други европейски държави за начина, по който там се регулира производството на алкохол от земеделци. „Оказва се, че производители на плодове и грозде имат право да варят по 10 хектолитра алкохол по силата на Директива 8392 на Европейския съюз от 1992 г. И този алкохол е за продажба – плащат си всичко, вадят сертификати и го продават“, посочи той.
Според финансиста Никола Филипов в предложените текстове има противоречие. „Прочетох самия закон и наистина е написано доста витиевато, не е ясно точно какво има предвид законодателя“, обясни той. По думите му напълно легитимна хипотеза е някой да дойде да ти проверява хладилника.
Бившият икономически и социален министър Лидия Шулева уточни – промените са насочени към производството на ракия с търговска цял, като не целят да ощетяват хората, които произвеждат домашна ракия за себе си.
„Тази ракия, която хората си произвеждат за себе си, обикновено е двойно дестилирана, по-внимателно произведена, но ракията, която наистина се произвежда с търговска цел, е доста опасна. И наистина вниманието трябва да е върху контрола на състава, а не толкова върху количеството и акциза“, смята Шулева.
И все пак – как да докажем произхода на подарена бутилка ракия?
„Ако дойдат у вас на проверка и когато вие кажете на Агенция „Митници“, че е от еди кой си човек и те го проверят, че си е платил акциза, няма никакъв проблем“, заяви Йордан Чорбаджийски, който е член на УС на Националната лозаро-винарска камара.
