Актрисата и певица, която ще пресъздаде образа на Рейчъл Марън в „Бодигард“, разказва за предизвикателството да изпълнява песните на Уитни Хюстън и за емоционалната сила на историята
Уитни Хюстън отново ще оживее на сцената в София – чрез гласа, музиката и образа на Рейчъл Марън. Актрисата и певица Сидони Смит, която влиза в емблематичната роля от „Бодигард“, разказва откровено за предизвикателството да изпълнява песните на една от най-великите певици на всички времена, за човека зад звездния образ и за емоциите, които очакват българската публика.
„Не се опитвам да бъда Уитни, а да помня, че двете споделяме една и съща роля. Рейчъл е това, което ни свързва“, казва Сидони Смит.
Тя вече е играла Рейчъл в германската постановка на „Бодигард“ в продължение на около три години. Сега ролята отново се връща при нея – този път на родния ѝ език.
А зад блясъка, пайетите и прожекторите Сидони открива една друга Рейчъл – жена, която е майка, сестра, влюбва се, страхува се и търси сигурност.
Пред българската публика тя ще изпее и едни от най-обичаните песни на Уитни Хюстън – сред тях „Queen of the Night“, „One Moment in Time“, „The Greatest Love of All“ и, разбира се, вечната „I Will Always Love You“.
Следва цялото интервю със Сидони Смит – за Уитни Хюстън, Рейчъл Марън, любовта, сцената и онзи един миг, който театърът никога не може да повтори по същия начин.
– Сидони, кое е най-голямото предизвикателство, когато влизате в ролята на Рейчъл Марън – героинята, превърнала се в емблематичен образ чрез Уитни Хюстън?
– Опитвам се постоянно да си напомням, че играя Рейчъл Марън, а не Уитни Хюстън. Присъствието на Уитни е толкова силно, че би било лесно човек да се почувства притиснат от сравненията. Моят подход винаги е бил да не се опитвам да бъда Уитни, а да помня, че двете споделяме една и съща роля. Рейчъл е това, което ни свързва.
Трудно е, когато говориш за човек, оказал толкова дълбоко влияние и който вече не е сред нас.
Връщам се към сценария и търся жената зад публичния образ на Рейчъл – майка, сестра, човек, който се влюбва и може да бъде уязвим. А след това, разбира се, идват четиринадесетте песни, които трябва да изпълнявам, докато всяка вечер разказвам цялата тази емоционална история.
Участвах в германската постановка на „Бодигард“ около три години и сега тази роля отново се върна при мен. Щастлива съм, че ще играя Рейчъл на родния си език.
– Коя песен на Уитни Хюстън е най-близо до вас лично и коя е най-трудна в емоционално отношение?
„One Moment in Time“ е най-близка до мен лично. Спомням си как гледах „Бодигард“ от публиката и мечтаех един ден да мога да играя Рейчъл. Затова фактът, че сега я изпълнявам, означава много за мен.
Това е песен за мечтателите. Всички сме мечтали за нещо и сме били близо до това да го постигнем. Именно затова я обичам толкова много. Думите са прекрасни. Когато видите декора и костюмите, ще разберете, че и те са впечатляващи.
В емоционално отношение „The Greatest Love of All“ може би е най-трудната. Посланието ѝ – да погледнеш към себе си и да приемеш човека, който си – ми се струва много лично.
– Страхувахте ли се да изпълните „I Will Always Love You“?
– Това със сигурност е предизвикателна песен. Особено трудно я прави фактът, че идва в самия край – след като вече съм изпяла тринадесет други песни и съм преживяла цялата история на Рейчъл.
Всяка вечер трябва да мисля за целия този път, а не само за финалната песен. От „Queen of the Night“ в началото до „I Will Always Love You“ има толкова много емоционални върхове и спадове.
– Какво открихте за Уитни Хюстън, докато изграждахте образа на Рейчъл Марън?
Бих била внимателна, ако твърдя, че пресъздаването на Рейчъл ме е научило на нещо за самата Уитни – те са различни личности.
Това, което открих чрез Рейчъл, е колко много нежност може да съществува зад един силен и властен публичен образ. В началото тя може да изглежда твърда, но всъщност е любяща майка и сестра, жена, която иска да се чувства достатъчно сигурна, за да допусне някого близо до себе си.
Рейчъл е неуверена като всеки друг човек и именно това я прави толкова човешка. Тя е звезда до последната клетка на тялото си, но когато гримът, перата и пайетите бъдат свалени, тя просто се опитва да открие себе си.
А това може да бъде много самотно място. Можеш да бъдеш успешен и въпреки това да усещаш, че нещо ти липсва. Далеч от прожекторите виждаме тревогите и уязвимостта на Рейчъл.
– Филмът „Бодигард“ излиза през 1992 г., но историята продължава да вълнува публиката и днес. Какво прави тази любовна история и музиката на Уитни толкова вечни?
– Мисля, че всички искаме да видим как любовта побеждава.
Франк и Рейчъл живеят в този бляскав, необикновен свят, но под повърхността му те са просто двама души, които се опитват да достигнат един до друг.
А песните правят нещо повече от това просто да ни напомнят за филма – техните текстове се превръщат в част от историята на Рейчъл на сцената. Това дава възможност на публиката да се свърже с музиката и героите по свой собствен начин.
– Ако можехте да прекарате един час с Уитни Хюстън, какво бихте я попитали и какво бихте ѝ казали?
– О, това е много труден въпрос!
Бих ѝ казала колко много се възхищавам на музиката, която създаде, и че по свой начин изпълнението на ролята на Рейчъл Марън е моят поклон пред нейния талант.
– Какво бихте искали да отнесат със себе си зрителите в София след представлението?
Надявам се за известно време да успеят да оставят външния свят зад гърба си и да бъдат истински тук, с нас.
Театърът ни дава един общ миг – миг, който никога повече няма да се случи по абсолютно същия начин.
Бих искала публиката в София да усети радостта от това споделено преживяване и да се прибере у дома малко по-щастлива. Заповядайте на спектаклите от 2 до 4 октомври в зала 1 на НДК във вашата прекрасна столица София! Ще ви очакваме!
Интервю на Оля АЛ-АХМЕД
