През последните дни получавам все повече въпроси и разтревожени съобщения за съдбата на Паметника на свободата на връх Шипка. Разбирам тази тревога — към място с такова значение за България никой от нас не може да бъде безразличен. Затова събрах актуалната информация.
Най-важното: паметникът не се събаря. Започнала е дългоочаквана реставрация, която трябва да реши сериозни проблеми с влагата, каменния градеж и стълбището към входа.
Това написа във „Фейсбук“ депутатът от „Прогресивна България“ Ирина Асиова-Диамант.
Нека припомня и историята на тази наша светиня. През 1920 г. на свой конгрес ветераните от Българското опълчение решават да бъде издигнат Паметник на свободата на връх Свети Никола. Средствата се събират с доброволни дарения от целия народ. Основният камък е положен на 24 август 1922 г., строителството започва през 1926 г. и завършва през 1930 г. На 26 август 1934 г. цар Борис III тържествено открива монумента.
Проектът е на арх. Атанас Донков и скулптора Александър Андреев, а в създаването на внушителния лъв участва и Кирил Шиваров. Зад този паметник стоят и майсторите, които обработват камъните на ръка, извозват ги с волски каруци и пренасят пясъка с катъри по планинските пътища. Сред тях е и прочутият Пеню Бомбето. Паметникът е изграден с даренията, труда и признателността на българите. Днес ние носим отговорността да го съхраним.
Какво се прави сега, 100 години след полагането на първия камък?
Ремонтира се стълбището към северния, официален вход, където има слягане и разместване на стъпалата.
Отстраняват се компрометираните фуги между каменните блокове и се извършва цялостно префугиране на фасадите. Това е бавна, трудоемка работа, голяма част от която се прави ръчно. Предвидени са подмяна на силно увредените каменни блокове и възстановяване на оловните обшивки.
Вътре се премахват допълнително полаганите през годините изолационни материали и шпакловки, за да бъде открит автентичният каменен градеж.
Възстановява се естествената вентилация чрез отваряне на 21 отвора, предвидени още при изграждането. Влагата е един от основните проблеми, които реставрацията трябва да реши. Предвидени са и дейности по вратите към костницата и северния вход.
През юли Министерският съвет одобри финансиране от 3 151 475 евро за дейностите по сключения договор. Има избран изпълнител. Според официалната позиция на ръководството на музея в обществената поръчка са участвали шестима кандидати, изборът не е обжалван, а извършените проверки от прокуратурата и Агенцията за държавна финансова инспекция не са установили нарушения в процедурата.
Защо срокът е толкова дълъг? По договор са предвидени 642 календарни дни, разпределени в три строителни сезона — от 1 април до 31 октомври.
На върха условията са сурови и не позволяват целогодишна работа. Обявеният ориентир за приключване е краят на август 2029 г., ако дейностите вървят по план. През това време достъпът до вътрешността е преустановен, но районът около паметника остава достъпен при спазване на мерките за безопасност. Според ръководството на музея традиционните чествания ще продължат.
Въпросите на гражданите са напълно основателни. Осигуреното финансиране и проведената процедура сами по себе си не са гаранция за качествен ремонт — необходими са постоянен професионален контрол и ясна информация за свършеното.
Но нека разграничаваме основателната загриженост от внушенията, които всяват страх. Шипка заслужава отговорност и грижа. Дължим ги и на хората, в чиято памет е издигнат монументът, и на онези, които са го построили, и на децата ни, които един ден ще изкачат стъпалата му.
