Микроорганизъм от дълбоководни хидротермални извори е оцелял и се е развивал в лабораторно пресъздадени условия, близки до тези в океана под ледената повърхност на Енцелад. Резултатът не доказва наличие на живот на луната на Сатурн, но засилва научната хипотеза, че там може да съществува среда, подходяща за микробни организми.
Екипът е създал разтвор от вода, соли и карбонати, към който е добавен прахообразен скален материал. Така са пресъздадени алкалността на предполагаемия океан и химичните реакции между водата и скалното дъно. Те са произвели водород – един от възможните източници на енергия за живот в океана на Енцелад.
В експеримента е използван метаногенен микроорганизъм, открит край хидротермални извори в падината Окинава между Япония и Тайван. Тези микроби използват водород и въглероден диоксид, за да произвеждат метан. В симулираната среда те са продължили да се развиват дори когато стойността на pH е достигнала 11 – по-алкална среда от познатия им досега предел.
„Ако използваме клетъчното определение за живот, което познаваме на Земята, експериментите показват, че ако този организъм или нещо подобно на него съществува на Енцелад, има голям шанс да оцелее“, заяви Уилям Орси, професор по геомикробиология в Университета „Лудвиг и Максимилиан“ в Мюнхен.
Изследването показва и как микробите се справят с недостига на въглероден диоксид. Те променят обмяната си на веществата и използват по-ефективно наличния въглерод. Според авторите енергията и въглеродът в експеримента са били осигурени от небиологични реакции между водата и минералите.
Ледът може да концентрира следите от живот
Паралелно изследване разглежда как се образуват ледените частици в мощните струи, изхвърляни от южния полюс на Енцелад. При по-бавно замръзване на водните капки солите и органичните вещества се разпределят в различни части на капката. Когато тя се ускори през пукнатините в ледената кора и се раздроби, отделните вещества попадат в различни ледени зърна.
Това означава, че ако в океана има микробни клетки или органични следи от тях, те може да се окажат в малка част от изхвърлените частици, но в по-висока концентрация. Според професор Франк Постберг от Свободния университет в Берлин това би улеснило бъдещи космически апарати при търсенето на биологични следи.
И двете изследвания са публикувани в Science Advances на 25 септември 2026 г. Те се основават на лабораторни модели и данни от мисията „Касини“, която установи наличието на солена вода, органични съединения и струи от ледени частици и водна пара. Опитите с микроорганизми са продължили само няколко дни, затова учените не могат да кажат дали подобен живот би оцелял в продължение на години или милиони години.
Резултатите увеличават интереса към бъдеща мисия до Енцелад. Европейската космическа агенция обсъжда концепция за апарат, който да изследва луната от орбита и да кацне близо до южния полюс. При сегашните планове изстрелването би било около 2042 г., а достигането до Сатурн – през 50-те години на XXI век.
Източници: Гардиън
