Един от най-популярните съвременни български режисьори – Стефан Командарев, навършва 60 години днес, 28 септември. Юбилеят идва в силен период от кариерата му, в който неговото кино продължава да пътува по международните фестивали и да поставя болезнени въпроси за съвременното общество.
Командарев е роден на 28 септември 1966 г. в София. Любопитен факт от биографията му е, че пътят му към киното не започва непосредствено зад камерата. През 1993 г. той завършва медицина, а няколко години по-късно насочва професионалния си живот към режисурата. През 1999 г. завършва кино- и телевизионна режисура в Нов български университет.
Този необичаен преход от медицината към киното сякаш оставя отпечатък върху цялото му творчество. В центъра на филмите на Командарев обикновено стои човекът – неговите страхове, избори и сблъсъкът му със социалната среда. Режисьорът последователно насочва камерата към теми като бедността, миграцията, самотата, моралните компромиси и несправедливостта.
Големият международен пробив идва със „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ от 2008 г. Филмът, създаден по романа на Илия Троянов, достига до краткия списък от девет заглавия в надпреварата за „Оскар“ за чуждоезичен филм и печели повече от 20 международни отличия. Лентата се превръща и в една от най-разпространяваните български продукции зад граница.
По случай юбилейната 2026 г. именно този филм отново получи специално внимание. На фестивала „Златна роза“ във Варна през септември бе организирана негова прожекция, като Националният филмов център специално отбеляза 60-годишнината на режисьора.
Следват „Съдилището“, „Посоки“ и „В кръг“, с които Командарев затвърждава интереса си към социалните проблеми на България. „Посоки“ достига до фестивала в Кан през 2017 г., а историите за таксиметрови шофьори и техните пътници се превръщат в своеобразен портрет на общество, преминаващо през морална и социална криза.
Нов голям международен успех идва с „Уроците на Блага“. През 2023 г. филмът печели голямата награда „Кристален глобус“ на Международния филмов фестивал в Карлови Вари. Лентата беше избрана и за българското предложение за наградата „Оскар“ за международен филм.
В навечерието на 60-годишнината си Командарев отново е във фокуса на европейското кино благодарение на „Made in EU“. Филмът разказва историята на Ива – работничка в шивашка фабрика, която в началото на пандемията от COVID-19 се оказва първият официално регистриран заразен в малък град и постепенно е превърната в изкупителна жертва.
Световната премиера на „Made in EU“ беше на кинофестивала във Венеция, а впоследствие филмът спечели голямата награда за най-добър пълнометражен филм на фестивала „Златна роза“. Гергана Плетньова получи отличието за най-добра женска роля, а продукцията беше наградена и от младежкото жури.
Успехите продължиха и през 2026 г. На юбилейното 30-о издание на София Филм Фест „Made in EU“ получи наградата на Гилдията на българските филмови критици в Балканския конкурс. Филмът продължи международния си фестивален път, включващ участия във Венеция, Хамбург, Солун, Гьотеборг, Сараево и други форуми.
През лятото на 2026 г. „Made in EU“ получи и голямата награда на фестивала „Свети Влас филм фест“, а от 5 септември филмът е достъпен и в HBO Max в България и редица европейски държави. По данни на разпространителя до този момент продукцията е натрупала 21 фестивални награди по света.
Освен режисьор и сценарист, Стефан Командарев е преподавател във Филмовия факултет на Нов български университет от 2008 г. Той е член на Европейската филмова академия, както и на професионалните организации на българските режисьори и продуценти.
На 60 години Командарев има зад гърба си филмография, която вече е важна част от историята на съвременното българско кино. От „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ през „Посоки“ и „Уроците на Блага“ до „Made in EU“ режисьорът остава последователен в една своя основна тема – човекът, изправен срещу система, обстоятелства и морални избори, които често изглеждат по-силни от него.
И може би именно затова филмите на Стефан Командарев успяват да преминат отвъд националните граници – защото зад конкретните български истории стоят проблеми, които публиката разпознава навсякъде по света.
