В новия епизод на подкаста „Храмът на историите” фокусът пада върху темата за дълголетието и модерната т. нар. лонджевити медицина или иначе казано – за дълголетието.
Медицината на дълголетието се развива бързо, но фундаментът остава същият – профилактика, сън, качествена храна и движение. Според д-р Райна Стоянова част от предлаганите на сивия пазар пептиди крият сериозни рискове, а ретатрутид все още не е одобрено лекарство.
Традиционната медицина никога не е преставала да бъде интересна за д-р Райна Стоянова. Ендокринологът определя себе си като лекар, който се интересува от развитието на медицината и т.нар. „Медицина 3.0“, подход, свързан и с дълголетието.
Интересът ѝ към темата е свързан и с личната ѝ история. Тя е от Банско, а нейният дядо е на 96 години, а баба ѝ Райна на 89.
„Когато започнах да се занимавам с лонджевити, да уча лонджевити, и аз самата бях скептична. И аз самата се чудех: губя ли си времето. Наистина има много хайп, има много мода, много тренд в лонджевити“, разказва тя.
По думите ѝ обаче основната цел не трябва да бъде просто удължаването на живота, а запазването на здравето и самостоятелността.
„Не е толкова важно да живеем до 100, а как ще се чувстваме на тези 100 години? Така че дори да живеем до 80, стига това да е достойно, стига да се чувстваме добре в кожата си. Това е смисълът на така нареченото дълголетие в добро здраве“, казва Стоянова.
Според д-р Стоянова генетиката е един от факторите, които имат значение за дълголетието, но тя подчертава значението на начина на живот.
В медицината на дълголетието се разглежда и органоспецифичната биологична възраст, тъй като различните органи могат да стареят с различна скорост.
„Ако сме генетично предразположени към това да имаме артериална хипертония и въпреки това се храним с повече солена храна, пушим, храним се нездравословно и не се движим, то генетиката и рискът се сблъскват и сърцето започва да старее по-бързо“, обяснява тя.
Стоянова посочва и социалните контакти като фактор, който според нея е свързан с дълголетието.
„Един от основните фактори е това да не сме самотни и да не се чувстваме сами. Тоест социалният контакт и в голяма степен насладата от живота. Да се радваме на живота, да сме щастливи. Щастието е много важно“, казва тя.
По думите ѝ вече има експериментални данни, според които е възможно да се влияе върху биологичното стареене. Все още обаче не е доказано с клинични проучвания с колко може да бъде удължен животът на човек.
На въпрос какво остава, ако бъдат премахнати пептидите, биохакингът и скъпите клиники, д-р Стоянова посочва основните принципи на профилактиката.
„Остава най-важното и фундаментът. Скрининговите прегледи, профилактичните прегледи. Отново, добрият сън, качествената храна, спортът, движението, крачките“, казва тя.
Според нея около дълголетието вече се е развила значителна бизнес и маркетингова индустрия.
„В лонджевити има много бизнес и много маркетинг. Повече отколкото наука. Науката се движи с по-бавно темпо“, посочва Стоянова.
И допълва: „Фундаментът е безплатен и достъпен.“
Д-р Стоянова определя продажбата на непроверени пептиди извън регулаторната система като сериозен риск.
Тя посочва, че голяма част от лекарствените молекули, които започват клинични изпитвания, не достигат до пациентите. Според нея проблемът възниква, когато вещества, които не са преминали необходимите етапи на изпитване и контрол, се предлагат онлайн.
„Тези сертификати не гарантират, че всяка една от тези бройки ще докаже тази чистота и че можем да гарантираме същата концентрация и качество“, казва тя.
По думите ѝ особено притеснително е, че подобни вещества понякога се предписват и от лекари.
„Трябва да сме много критични, много аналитични, да сме много… дори бих казала фрустрирани от такъв тип изписани лекарства, защото те могат да бъдат опасни буквално за живота ни“, заявява Стоянова.
Сред обсъдените молекули е и ретатрутид. Д-р Стоянова подчертава, че към момента той все още не е одобрено лекарство.
„Това лекарство не съществува все още нито на американския, нито на европейския, камо ли на българския пазар“, казва тя.
По думите ѝ се очаква евентуалното му одобрение да стане през 2027 г. Тя посочва и потенциала на молекулата за редукция на телесната маса, като говори за резултат от порядъка на 30%.
В същото време Стоянова обръща внимание на проблема с продуктите, които се продават онлайн под името на молекули, които все още не са одобрени.
„Точно не знаем какво можем да купим. Ние не знаем всъщност дали купуваме ретатрутид“, казва тя.
Според д-р Стоянова разработването на нови молекули продължава, включително такива, които могат да повлияят едновременно върху телесните мазнини, апетита и мускулната маса.
„Тази реалност не е невъзможна, честно казано, именно защото се разработват такива молекули“, казва тя.
Стоянова посочва и разработките, свързани с миостатина, фактор, който влияе върху растежа на мускулите.
Темата за новите терапии според нея показва колко бързо се развива медицината на дълголетието, но същевременно подчертава необходимостта от доказателства и контрол преди дадена молекула да достигне до пациентите.
