Великобритания създава ново звено, което ще се занимава с противодействие на руската информационна война и опитите за чуждестранна намеса. За инициативата обяви британският премиер Анди Бърнъм в речта си пред Общото събрание на ООН.
Новата структура ще бъде част от по-широките усилия на Лондон за защита на британските институции, обществото и съюзниците от операции за манипулиране на информацията, които британското правителство определя като част от нарастващата хибридна заплаха.
Лондон променя подхода към информационната война
Британското правителство вече разглежда информационните операции като част от по-широк спектър заплахи, който включва кибератаки, саботаж, опити за влияние върху избори и кампании в социалните мрежи.
Според британското външно министерство руските операции използват фалшиви интернет сайтове, бот мрежи, фалшиви документи и съдържание, генерирано или манипулирано с помощта на изкуствен интелект.
Целта, според Лондон, е не само разпространяване на определени послания, а подкопаване на доверието в демократичните институции и създаване на политическо разделение в европейските общества.
Русия е основният фокус
Новото звено идва на фона на последователното разширяване на британските мерки срещу структури, които Лондон свързва с руски операции за информационно влияние.
От октомври 2024 г. Великобритания е наложила санкции на 106 организации и физически лица, които според правителството са свързани с руската информационна война.
Сред тях са структури като Social Design Agency, ANO Dialog и медийната компания Rybar. Британските власти твърдят, че тези организации са участвали в кампании за разпространяване на проруски послания, включително чрез мрежи от неавтентични сайтове и акаунти.
Лондон през юли 2026 г. добави и още десет лица, свързани с Rybar, като ги обвини в участие в дейности за дестабилизиране на Украйна.
От социалните мрежи до изкуствения интелект
Един от новите елементи в информационната война е използването на технологии, които позволяват съдържанието да бъде създавано и разпространявано в огромен мащаб.
Британското правителство посочва случаи, при които се използват изкуствен интелект, фалшиви медии и автоматизирани акаунти за създаване на привидно независими информационни източници.
Според Лондон подобни операции могат да бъдат особено ефективни по време на кризи и избори, когато общественото внимание е високо, а реакциите в социалните мрежи се развиват за часове.
Това превръща информационната среда в своеобразно поле на сигурността, в което държавите се опитват едновременно да защитават собствените си общества и да ограничават чуждестранната намеса.
Великобритания търси европейски отговор
Лондон не разглежда проблема единствено като двустранен конфликт между Великобритания и Русия.
Британското правителство заявява, че работи с Франция, Германия, Полша и институциите на Европейския съюз за създаване на по-координиран европейски отговор на хибридните заплахи.
Това сътрудничество се развива и в рамките на партньорството за сигурност и отбрана между Великобритания и ЕС.
Идеята е държавите да могат по-бързо да идентифицират координирани информационни кампании, да обменят разузнавателни данни и да реагират с общи санкции.
Първият съвместен пакет от киберсанкции между Великобритания и ЕС беше обявен през юли като реакция на руски кибератаки и по-широки хибридни заплахи.
Информационният фронт се превръща в част от националната сигурност
Новата структура се вписва в по-голяма промяна в британската политика за сигурност.
През последните години Лондон разшири инструментите си за противодействие на чуждестранното влияние. Приетият през 2026 г. National Security (State Threats) Act дава на британските власти допълнителни правомощия за действия срещу организации, които според оценката на правителството участват в дейности, представляващи заплаха от страна на чужда държава.
През юли британското правителство използва новата рамка и за определяне на структури, които според него са свързани с чуждестранна заплашителна дейност.
Сред тях беше посочено и доброволческо формирование, което британските власти свързват с руското военно разузнаване ГРУ.
Така информационната война постепенно се разглежда в една и съща система с кибератаките, шпионажа и саботажа.
Опитът от Украйна също променя британската стратегия
Промените не се ограничават до информационната сфера.
Британските въоръжени сили вече създават и нова оперативна група за ускорено въвеждане на безпилотни системи, като част от структурата е изградена с оглед на опита на Украйна във войната с Русия. За развитие на дронове и автономни системи Лондон предвижда инвестиции от 5 млрд. паунда.
Това показва по-широка тенденция в британската отбранителна политика — използване на опита от войната в Украйна за адаптиране на армията към нов тип конфликт.
На единия фронт са дроновете и автономните оръжия, а на другия — информацията, социалните мрежи и киберпространството.
Къде минава границата между пропаганда и заплаха
Една от най-сложните задачи пред новото британско звено ще бъде разграничаването между чуждестранна информационна операция и легитимното изразяване на мнение.
Самото наличие на проруски позиции или критика към британската политика не е доказателство за координирана чуждестранна намеса.
Затова британската стратегия поставя акцент върху идентифицирането на конкретни мрежи, източници на финансиране, координация и използването на неавтентични онлайн профили.
Това е особено важно в демократичните общества, където държавата трябва едновременно да защитава изборния процес и информационната среда, без да превръща политическите разногласия сами по себе си в заплаха за националната сигурност.
Източници: GOV.UK
