Българите продължават да търпят последствията от историческата си прибързаност, а съвременното ни общество страда от липса на национални идеали. Това заяви историкът професор Петър Стоянович в ефира на bTV по повод Деня на независимостта, критикувайки остро и обсъжданата идея на Министерството на образованието и науката за създаване на общ учебник по хуманитарни науки.
Уроците от 1908 година
Според професор Стоянович обявяването на независимостта е един от малкото примери за брилянтно организиран дипломатически удар в новата ни история. По думите му тогавашната политическа класа е проявила нужното търпение и прозорливост, за да изчака подходящия момент в разположението на международните сили.
Той подчертава, че историческите успехи не се постигат единствено с мъжество и дързост, а изискват сериозна подготовка.
„Големият проблем на новата българска история, на нашите предци, който, за жалост, отново казвам, не изучаваме достатъчно в българските читанки и учебници, е, че ние, българите искаме с факта на освобождението ни след османския период веднага да постигнем ново освобождение, обединение на българските земи – колкото се може по-бързо, колкото се може по-максимално, с най-много население и територии, поради което и до днес ние теглим големите последствия на своята прибързаност и на своите мераци“, коментира историкът пред телевизията.
Илюзията за пълна независимост
По отношение на съвременното измерение на националния суверенитет, Стоянович е категоричен, че абсолютна независимост в дипломацията и икономиката е практически невъзможна.
„Въпросът е в това, че независимостта не предполага да си сам и един на този свят, горд и справен с байрака, качен на някой баир, а означава съзнателно да следваш принципи и каузи, в които си убеден и които смяташ, че защитават твоите национални интереси“, отбеляза професорът. Според него в момента тази цел се реализира ефективно чрез трайното ни членство в Европейския съюз и гаранциите за сигурност от военния съюз НАТО.
Историкът изразява съжаление, че днешното общество живее в състояние на битова презадоволеност, което убива стремежа към значими обществени цели. „Ние живеем в такава презадоволеност, че нямаме и не желаем да имаме кауза, за която да жертваме време. Това е един много голям поколенчески проблем на възпитанието, проблем на идентификацията между нация и държава“, добави той.
Опасността от „единствената линия“
Професор Стоянович критикува категорично обсъжданата в сферата на образованието идея за сливане на предметите български език, история и география в един общ учебник.
„Искаме един учебник, за да могат младите българки и българи да нямат възможност и необходимост да мислят повече от една официална линия. Това, разбира се, в XXI век в Европа е опасно нещо“, предупреждава историкът.
Той припомня, че още през 2023 година академичната и историческата гилдия, независимо от политическите си нюанси, се е обявила недвусмислено против подобна концепция. Стоянович изрази надежда идеята да остане просто хрумване, което да бъде подложено на сериозна обществена дискусия. Според него вносителите на предложението трябва да осъзнаят силната му противоречивост, която той описва метафорично като опит „да гледаш към Луната само през една водопроводна тръба“.
