Цялата държава се чуди как да поеме шоковия удар от галопиращите цени на горивата.
Правителството предлага “помощи” тип “прах в очите”, а опозицията иска бюджетът щедро да се отвори в условията на свръхдефицит.
И никой не коментира слона в стаята – любимият на българите “братски” нефтен монопол на Лукойл.
Сред първите мерки на радевия кабинет бе смяната на особения управител – сред чиито основни функции бе да гарантира на САЩ, които санкционираха компанията, че нейните печалби няма да отиват към Путин за войната му с Украйна.
Отбелязвам, че една от основните причини да няма шок на вътрешния пазар по времето на кабинета Гюров, когато започна войната в Иран е, че той – с помощта на особения управител тогава Спецов – успяха да контролират маржовете на Лукойл на вътрешния пазар, защото оперативното управление бе на държавата.
Какво стана с новия особен управител на Радев?
Под предлог, че Лукойл ни заплашвал с иск – целият контрол бе предаден обратно на Лукойл – те увеличиха няколко ПЪТИ оборотите на преработка, а в хазната няма и стотинка данък печалба.
Отново се върнаха старите схеми:
(1) компанията майка на Лукойл в Швейцария ценообразува така, че основният пай от печалбата остава в нея и отива към Кремъл.
(2) Нефтохим купува свръхскъпо за сметка на българския потребител и бюджет.
(3) Цената на дребно, с която се хвали правителството е възможна, защото бюджетът субсидира Лукойл чрез най-ниския акциз в ЕС и така средно 10% от цената Лукойл прибира като допълнителна печалба.
(4) Друг съществен внос не се допуска, заради монопола на Лукойл върху данъчните складове – за които пленената КЗК не може да я накара да прави публични търгове за доставка.
Бе обещан одит на компанията при смяна на управителя, но такъв няма и се съмнявам, че ще има.
Как тогава да знаем, че тази политика не е поредната, която директно работи за Кремъл?
За която плащат:
– веднъж, потребителите на горива,
– втори път, бюджетът с пропуснати приходи и
– трети път – пак бюджетът, с разходи за помощи?
