Българите трябва да изберат не само между Йотова или Гюров, а те трябва да изберат между миналото и бъдещето за развитието на страната.
Това заяви пред БНР Андрей Гюров – бивш служебен премиер, а сега кандидат за президент.
„Очакването на хората е за сигурна, стабилна, модерна България, очакване за един президент, който може да е независим и може да казва „не“ на изпълнителната и законодателната власт, който да защитава техните интереси и да бъде активна позиция в полза на българските граждани. Вярвам, че има шанс, защото решението е в ръцете на българите“.
По думите му президентът има достатъчно правомощия да може да дава дългосрочната визия за развитието на страната и да бъде коректив на управлението, когато държавата се отклонява по един или друг начин в зависимост от смяна на мнозинствата от своята дългосрочна цел. Според него президентът има силно влияние. Той също може да подпомага взимането на решенията в държавата с експертния потенциал, с който разполага в своя екип, както и с възможността да бъде изразител на гласа на българските граждани, без да е обвързан с партия, допълни Андрей Гюров и изказа мнението си, че е много важна функцията на президента да внася баланса в управлението на страната, да задава посоката и да бъде гласът на българските граждани.
Нямам нужда от повече власт, за да изпълня тези неща, категоричен бе той. Според него ситуация, в която властта се концентрира само в едни ръце по време на служебно правителство, често води до не много добри развития:
„Не мисля, че това е особен проблем в момента в Конституцията. Естествено може да се помисли за някакво допълване на списъка на избор. Но като цяло мисля, че правомощията са достатъчни, така че президентът да може по най-добрия начин да защитава интересите на българските граждани“.
„Сега виждам някои развития, които са притеснителни. Виждаме, че една многопластова политика някак си винаги гледа на Изток“, отбеляза кандидат-президентът и обясни:
„Когато трябва да защитаваме българския национален интерес, спасяваме от санкции руски олигарси и агенти на КГБ. Ако защитата на тези санкционирани олигарси е български национален интерес, тогава трябва да се замислим – имаме ли ясна представа какъв е интересът на България“.
„В последните два мандата видяхме, че институцията беше малко оставена встрани от обществения живот и само се появяваше с критики и нападки към определени политически сили“, коментира Гюров в предаването „Неделя 150“. Според него подходът трябва да е проактивен и да се търси активно дискусия в обществото и с партиите, за да се намери общия път и общата цел. Ако тогава няма постигане на съгласие, тогава да се пристъпва с вето и отказ от подпис в рамките на правомощията, смята той и добави:
„Не трябва да седим от едната страна на „Дондуков“ с вето в ръка и да чакаме, за да можем да спрем един процес, а трябва активно да търсим диалога. Има достатъчно формати, достатъчно експертен потенциал в президентската институция, за да може тези разговори да се водят навреме, да се поставят във фокуса на общественото внимание. Президентът има много силен глас, даден му директно от народа, и трябва да го използва, за да може да фокусира вниманието в проблемите, да търси общи решения и да изисква от останалите власти отговорно отношение в рамките на своите правомощия“.
Президентът трябва да спазва закона на първо място, а по закон Консултативният съвет трябва да се свиква на всеки 3 месеца, отбеляза още Андрей Гюров. Според него има прекалено много теми, по които обществото очаква да знае, че държавата има план и може да бъде спокойно, че са предприети необходимите мерки, така че да не се стигне до големи кризи, категоричен бе той и даде пример с темата за горивата. По думите му геополитическата ситуация и тази в енергийната сфера са достатъчно важни, за да се свика КСНС.
„Тези конфликти са външни за нашата страна, но това не означава, че ние трябва да чакаме последиците с глава, заровена в пясъка. Това е все едно да управляваш ферари и да гледаш само в огледалото за обратно виждане. Ние трябва да очакваме какво ще се случи, да имаме разработен план в различни ситуации и да бъдем готови да активираме този план. Първо трябва да имаме яснота каква е ситуацията, което изисква активен диалог между различните институции. След това на базата на информацията, която се получи, трябва да бъде изготвен план. Този план не трябва да спекулира с това какво ще бъде развитието на кризата, защото това не зависи от нас, но ние трябва да имаме план във всяко възможно развитие на тази криза“.
Бившият служебен премиер напомни какво е предприето в началото на кризата в Близкия изток и предвидените мерки за помощ за уязвимите групи. Това не са хеликоптерни пари, които не променят пазарното поведение, а само се пренасят в инфлация, уточни той. А за работата на сегашното правителство в тази посока подчерта:
„По-добре някакви мерки, отколкото никакви. Може би прекалено късно и изчаквайки да се развие ситуацията, но все пак по-добре късно, отколкото никога. Не бих направил много от нещата по този начин. Бюджетът, както беше приет, не позволява никакви буфери за реакция при кризи. Той е пренапрегнат, с огромен дефицит. Какво правим, ако тази криза ескалира, и имаме нужда от допълнителни мерки. Такъв буфер не съществува в бюджета“.
За начина на започване на предизборната кампания – от една страна със случая „Петрохан“, а от друга – помилвания наркобарон, Андрей Гуров посочи, че липсва диалог.
„Това правителство дойде със заявки да се справи с цените, да разгради модела и да се бори с корупцията, а това, което виждаме сега, е не само същите кадри на предишния модел, а и същата реторика – претопляне на едни и същи теми предизборно, с внушения, без емпатия към загиналите, към техните близки. Не мисля, че това допринася за обществения диалог. Пресконференции без никакви информации, които вместо да дадат яснота и сигурност, за мен влияят вредно и пошло на разговора. Не мисля, че такава пресконференция помага за връщането на авторитета и доверието в българските институции. Това е нещо, което българският президент трябва да има като приоритет – връщането на доверието в институциите. Другият приоритет – президентската институция трябва да бъде активна и да е близо до българските граждани. Това трябва да е и извън кампанията, в нормалния живот“.
„Ние търсим широко демократично обединение на всички свободомислещи български граждани, които очакват сигурна, стабилна, независима България, която гледа напред“, обобщи кандидатът за президент.
