Напрежението по оста НАТО-Русия рязко ескалира през последните часове. Парламентът на Литва (Сеймът) официално обяви планове тази зима да премахне конституционната забрана за разполагане на ядрени оръжия на своя територия.
Новината от Вилнюс бе посрещната с яростна реакция от страна на Москва. Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Руската федерация Дмитрий Медведев излезе с безпрецедентна заплаха, като се зарече Русия да „изтрие Литва от картата на света“. Медведев категорично допълни, че според руските анализи НАТО няма да се застъпи за своята страна членка, активирайки Член 5, ако се стигне до реален военен конфликт на нейна територия, тъй като това би означавало „глобална, планетарна катастрофа“.
В същия момент руският президент Владимир Путин отправи директно предупреждение към западните столици, че евентуално въвеждане на европейски войски в Украйна ще означава директно влизане на Европа във война с Русия. Путин допълни, че подобни стъпки са опит за „довършване“ на Руската федерация чрез използването на неофашисткия режим в Украйна.
Исторически контекст на литовската конституция
Решението на Комитета по правни въпроси и правоприлагане към Сейма на Литва да одобри (със 7 гласа „за“ срещу 2 „против“) отпадането на Член 137 от Основния закон е исторически прецедент. Този конкретен член, който забранява оръжията за масово унищожение и чуждите военни бази, е приет непосредствено след възстановяването на независимостта на Литва, когато на нейна територия все още има руски окупационни войски. По думите на председателя на Сейма, днес това ограничение кара Литва да изглежда като „бяла врана в контекста на НАТО“ предвид нарасналите заплахи. За пълно премахване на забраната обаче се изисква събирането на поне 94 гласа в парламента при две отделни гласувания с интервал от три месеца. Политическият ход следва примера на Финландия, която наскоро също лиши от сила подобни вътрешни забрани, отваряйки вратата за ядрено възпиране от страна на НАТО.
Локации на инцидентите с дронове в Румъния
Междувременно, конфликтът продължава да оставя физически отпечатък по границите на Алианса. В Румъния, в непосредствена близост до границата с Украйна, в петък бяха открити фрагменти от общо четири безпилотни летателни апарата (UAV) на територията на окръзите Констанца и Тулцеа, както и в Черно море. Официалният доклад на румънското Министерство на отбраната посочва, че някои от дроновете са пренасяли експлозивни заряди (включително дрон-прехващач с неизбухнал снаряд), но всички останки са били успешно неутрализирани от специализирани екипи без риск за населението. Отделно, в района на плажа Корбу туристи откриха еднолитрови отломки от крило на дрон, които не съдържаха взривни вещества. Независимият доклад на морската анализаторска компания Ambrey алармира за рязко увеличение на военните отломки в румънски, български и турски води, като безпилотните системи вече са изпреварили морските мини като основен риск за корабоплаването в Черно море.
Позицията на НАТО
Макар Медведев да твърди, че западните съюзници няма да се намесят, официалният дискурс в Брюксел остава твърдо обвързан с колективната защита. Букурещ вече е информирал съюзническите структури на НАТО за поредното нарушение на въздушното пространство на Алианса от руски дронове. Очаква се Алиансът да засили въздушните патрули и мисиите за Електронна борба (EW) по Източния фланг, за да минимизира риска за гражданската и критичната енергийна инфраструктура в Черно море.
