Лидерите на Европейския съюз ще влязат в спор за бъдещето на Кая Калас и оглавяваната от нея дипломатическа служба на блока на среща на върха преди края на годината. Това става ясно от документ, цитиран от „Юроактив“, предава News.bg.
Спорният институционален дебат ще излезе на преден план в политическия дневен ред, след като Германия и Франция настояха за реформа на Европейската служба за външна дейност, ръководена от Калас, и за обсъждането ѝ до края на 2026 г.
В документа Париж и Берлин представят визията си за до голяма степен интегриране на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), която има около 5000 служители, 1/3 от които са командировани национални дипломати, в структурата на Европейската комисия.
В поверителното дипломатическо предложение се посочва, че това е необходимо, за да се осигури „по-силна, по-бърза и по-координирана“ външна политика на ЕС.
Съвместната инициатива, датираща от август и разпространена преди срещата на външните министри от миналата седмица, първоначално е била подготвена от Германия, а впоследствие актуализирана след получаване на предложения от Франция.
Германия е формулирала собствените си идеи в по-ранен, отделен документ.
Сравнението между двата документа разкрива някои съществени нюанси между германската и френската позиция, което подсказва, че двете столици не са съгласни относно мащаба на ролята, която Калас трябва да играе.
Френско-германският документ изрично призовава Калас да стане „изпълнителен заместник-председател“ на Европейската комисия – нещо, което отсъства от германския документ и което Берлин поставя под въпрос заради целта си да укрепи ролята на председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен.
Във френско-германския документ също така се посочва: „Върховният представител трябва най-сетне да получи правомощията да изпълнява отговорностите, възложени му от Договорите“.
Освен това съвместният документ предвижда част от вътрешното ядро на Европейската комисия – звената по външна политика в нейния генерален секретариат – да бъде подчинена на същата квота за национален състав, която вече се прилага спрямо ЕСВД, според която най-малко 1/3 от служителите трябва да идват от националните дипломатически служби.
Това би увеличило значително възможностите на националните правителства да влияят върху формулирането на външната политика на ЕС и би отворило вътрешния механизъм на Комисията за национални дипломати – искане, отправено от Франция.
Самата дискусия, която е най-значимият институционален дебат в ЕС след Договора от Лисабон, е свързана с преговорите за бюджета за периода 2028-2034 г., които се очаква да достигнат кулминацията си на продължила дълго среща на върха през декември.
Кая Калас се опита да си върне контрола върху процеса на реформи, като остро разкритикува френско-германския план и заяви, че той не се радва на подкрепа сред държавите от ЕС. Миналата седмица тя заяви, че всяко укрепване на ролята ѝ в рамките на Комисията в крайна сметка би било неработещо, тъй като именно председателят на Комисията „в действителност взема решенията“ във външната политика.
