Резултатите от PISA показват редица от натрупаните проблеми в българския образователен модел, които трябва честно да бъдат назовавани и да се вземат категорични мерки за решаването им. Това каза министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев при представянето на данните от международното проучване.
To оценява способността на 15-годишните ученици да прилагат знанията и уменията си в реални ситуации, като PISA 2025 показва цялостен спад на резултатите в световен мащаб и в трите ключови области. По природни науки резултатът е по-нисък с 3 точки, по четене с 15 точки, а по математика с 9 точки. Резултатите на България за пореден път не са добри – по природни науки учениците запазват нивото си, но по математика и четене има спад. По природни науки, която е основната област на изследването, българските ученици запазват резултатите си – 421 точки, като толкова са били и в предишното проучване през 2022 г. По математика резултатът е 405, което е намаление с 12 точки спрямо 2022 г., а по четене страната ни има 387 – с 17 точки по-малко от 2022 г.
По думите на министъра проблемите, които се открояват и от PISA, са сред основните задачи на новия управленски екип в МОН, по които вече се работи. Сред тях са задълбочаващото се образователно неравенство и ниската грамотност при ученици от уязвими групи, необходимостта от по-силна езикова интеграция за децата, които не говорят български у дома, както и ранното проследяване на развитието още от детската градина. „В следващите месеци ще предложим серия от мерки, които ще поставим и на широко обсъждане, за да намерим най-точните, най-верните решения и те ще бъдат насочени в няколко ключови области“, обясни министърът.
Проф. Вълчев подчерта, че са нужни промени в модела на финансиране на училищата, така че да не се задълбочават различията между тях, а малките образователни институции да не бъдат поставяни в неравностойно положение. „Една от тях, разбира се, е промяната на принципа „парите следват ученика“. Премиерът беше много ясен, когато даде този анонс към българското общество, защото той доведе до много от негативните практики в системата“, допълни той. По думите му в следващата година ще се инициират и обсъдят тези промени. „И тук искам да бъда правилно разбран. Проблемът не е само в добавяне на коефициент за качество. Проблемът е действително в смяна на този модел на финансиране, така че децата, независимо от кой регион са, независимо каква социална група представляват, да имат шанс за развитие“, каза още проф. Вълчев.
Сред останалите приоритети са повишаването на квалификацията на учителите, подобряването на дисциплината в клас и осигуряването на по-добра среда за качествено учене. „На финала сме в разработване на серия от мерки за дисциплината в час – няма да връщаме похвати от миналото, но и ще дадем възможност на учителите да възстановят нормалния образователен процес в класната стая. Училището, освен да обучава, трябва и да възпитава с помощта на семейството“, подчерта той.
Сред ключовите приоритети е и по-активното привличане на родителите като партньори на образователната система. Изследването отчита спад с 8% на ангажираността на родителите към образователния процес в училище и разлика от 11% спрямо средното за ОИСР. (60% от учениците споделят, че техните родители или настойници проявяват интерес към това, което са правили в училище). „Няма образователна система в света, която да бъде успешна, ако семейството не подкрепя детето и учителите в усилията то да разгърне максимално своите способности“, каза проф. Вълчев.
Заместник-министър д-р Таня Панчева обобщи основните изводи от изследването и следващите стъпки за подобряване на образователните резултати. По думите ѝ резултатите са много важни, защото дават безпристрастен поглед върху образователната система. Като една от стъпките за подобряване на резултатите д-р Панчева посочи промяна в начина на преподаване, акцент на формирането на умения, вместо наизустяването на знания и постепенното въвеждане на интегрирани изпити в националните външни оценявания. „След проведения през миналата година интегриран изпит по математика в 10. клас, през тази година предстои и първият такъв изпит по български език в 10. клас. След анализ на резултатите и натрупания опит подобен формат може постепенно да бъде въведен и при националното външно оценяване в 7. клас“, добави тя.
PISA анализира също учебната среда, управленските практики, материалната база, методите на преподаване, професионалния опит и квалификацията на учителите. Данните показват, че българските учители продължават да оказват силна индивидуална подкрепа в клас. 71% от учениците заявяват, че учителят проявява искрен интерес към наученото от тях при средно 69% за ОИСР. 72% посочват, че преподавателят продължава да обяснява, докато всички разберат, при 66% средно за ОИСР.
В същото време се отчита понижение с над 11% при любопитството на учениците и при упоритостта им да се справят с по-трудни задачи. 41% се оплакват от безредие по време на час, а 48% са пропуснали поне един учебен час през двете седмици преди теста.
Учениците прекарват средно по 2,2 часа дневно пред екраните си за развлечение, докато са в училище – двойно повече спрямо средното за ОИСР. 42% посочват, че се разсейват в час заради дигиталните си устройства. На този фон се отчита 25% ръст в прилагането на училищни забрани за мобилни телефони. 41% от учениците използват изкуствен интелект при решаването на училищни задачи.
PISA отчита и фактори, свързани с начина, по който учениците подхождат към самото тестване – например даване на прибързани отговори и увеличаване на грешките към края на теста. В тази връзка МОН ще реализира широка кампания, която цели както подготовка за задачи от типа на изследването, така и много по-голям фокус на училищно ниво върху представянето на учениците.
