За да заобиколи санкциите на САЩ, Иран е изградил сложна мрежа от посредници и предприемачи, близки до режима. В центъра ѝ е милиардер, който някога е бил осъден на смърт, а сега отново служи на аятоласите.
Под управлението на президента Доналд Тръмп САЩ се опитват да накарат иранското ръководство да отстъпи, налагайки особено тежки санкции. Те би трябвало да постигнат това, до което военният натиск от февруари насам така и не доведе. Засегнати са не само основните източници на доходи и търговия в Иран като нефта, банките, златото, корабоплаването, въздухоплаването и определени технологични сфери, но и криптовалутите. Именно тях Иран очевидно използва за трансфера на средства, търговски операции и все повече – за трансакции, свързани с петрола.
Освен това Иран изглежда проверява възможността да гарантира чрез криптовалутите доставките на нефт през Ормузкия проток. По данни на агенция Fars News, близка до Революционната гвардия, предложението за това е било направено от Бабак Санджа. Този 53-годишен милиардер, който миналата година бе освободен от затвора, е сред най-известните фигури в създадената от Иран мрежа за заобикаляне на международните санкции.
Мрежа от власт, пари и защита
Членовете на тази мрежа се ползват с подкрепата и защитата на влиятелни представители на иранската политика срещу това да предоставят част от своите печалби. „Бабак Санджани с иновативните си идеи е един от най-елитните членове на мрежата. Той нееднократно е доказвал способностите си в миналото“, казва пред ДВ журналистът Бензад Ахмадиния. „Изглежда, че елитът е решил да преодолее вътрешните си вражди и да се опре на специалисти и експерти, които могат да работят по-ефективно от другите и да поемат важни функции.“
Корупцията в обществения сектор и липсващата прозрачност са смятани за структурни проблеми на иранската политическа и икономическа система. В индекса за корупция на „Трансперънси интернешънъл“ Иран заема 153 място сред 182 държави.
По данни на медиите, Санджани е контролирал фирмена империя от 60 компании, включително в Малайзия, Таджикистан, Турция и ОАЕ. На много от тях впоследствие са наложени американски санкции. Предполага се, че чрез своята мрежа бизнесменът е продал милиарди барели нефт на черния пазар по време на президентството на Махмуд Ахмадинеджад, като същевременно е внасял в Иран всякакви стоки, сред които и самолети.
След смъртната присъда – отново в бизнеса
През 2016 година обаче, в рамките на вътрешнополитическите борби за власт в Иран, Санджани е обвинен, че е укрил от държавата 2,6 милиарда долара приходи от износа на нефт. След шумен процес по един от най-големите случаи за корупция в страната, той бе осъден на смърт. Санджани дълго оспорва обвиненията и започна преговори с властите.
Друга ключова фигура в тази мрежа е турско-иранският бизнесмен Реза Зараб. Той е арестуван през 2016 година по време на ваканция в САЩ. Обвинен е в пране на пари и нарушения на американските санкции. Зараб е изградил в Турция широка бизнес мрежа и е разполагал с подробни познания за финансовите и икономическите механизми, с които Иран заобикаля санкциите.
Как функционират мрежите
Случаи като неговия дават на американските власти възможност да установят как функционират иранските мрежи за заобикаляне на санкциите и позволяват на Вашингтон да ги вземе на прицел. Впоследствие Зараб се съгласява да сътрудничи на американските следователи и е освободен от затвора.
„Хора като Зараб или Санджани биват подкрепяни в рамките на системата и имат връзки с различни центрове на властта“, казва пред ДВ икономистът Джамшид Асади. Пак по данни на медиите, възходът на Санджани започва преди 30 години по време на неговата военна служба. Тогава той бил шофьор на гуверньора на иранската Централна банка, като тази позиция му осигурила достъп до влиятелните кръгове и му създала важни бизнес контакти.
През февруари 2024 година иранските медии съобщават, че от чужбина в Иран са били върнати активи, свързани със Санджани. Но състоянието му вече било надхвърлило размера на неговите неизплатени задължения. През 2025 година той е освободен от затвора и отново се заема с бизнес. Чрез една от своите компании подписва договор за много милиарди долари с иранските държавни железници. Същевременно се стреми да подобри имиджа си. В открито писмо до Илон Мъск предлага компанията си като мост за икономическото сътрудничество между Иран и САЩ. Днес се представя като предприемач, посредник и привърженик на диалога.
След като през 2026 година САЩ отново включиха Санджани в санкционния си списък, те разшириха през юли мерките си върху по-голяма мрежа от компании и бизнес партньори, свързани с него. Само ден преди обявяването на новите санкции Санджани откри в Техеран кафене и сладкарница. Те бяха затворени от властите още на следващия ден.
Техеран вече изпитва трудности
Основният въпрос все пак е дали последните американски санкции наистина достигат мрежите, които поддържат иранската сенчеста икономика. Джамшид Асади е на мнението, че много от традиционните пътища за заобикаляне на санкциите вече са известни и Техеран среща все по-големи трудности да ги използва. САЩ са отправили предупреждения към редица страни, че предприятия, банки и представители на частния сектор са под заплахата от санкции, ако подкрепят Иран за заобикаляне на ограниченията.
Същевременно в течение на последните десетилетия Иран се е научил да се адаптира към икономическия натиск и да намира нови пътища за преодоляване на санкциите. Поради това остава открит въпросът дали последните мерки на Вашингтон наистина ще отслабят осезаемо тези мрежи. Завръщането на Бабак Санджани показва, че Техеран очевидно отново залага на бизнесмени, които и преди са помагали на страната да се справи с икономическата изолация и да устои на натиска.
