Излизането от модела „Парите следват ученика“ е много красив лозунг, който гали ушите на обществениците, които на са запознати с училищното бюджетиране. Това се казва в позиция на д-р Юлиян Петров – председател на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“.
Той припомня, че делегираните бюджети, като начин на финансиране се случиха след голямата учителска стачка през 2007 година. За 2008 година това е било стратегическо политическо решение, което е довело до споделяне на отговорността за недофинансираното образование от държавата към училищния директор, посочи news.bg.
То е имало и някои предимства, защото прехвърли оставащите средства в края на годината във вид на „Преходен остатък“ в училищните бюджети. Дотогава общините разполагаха с тези средства и ги харчеха за всичко друго, но не и за учениците. Добрите директори, ставайки стопани на бюджета си, спазваха националния КТД и направиха училищните сгради много по-привлекателни и съвременни.
Но тъй като все пак парите от БВП не станаха повече, започнаха критичните анализи срещу тази философия. Всъщност делегираният бюджет отдавна не е „Парите следват ученика“. Той се състои от още два компонента – брой паралелки и физическа среда. Тук единствено липсва компонентът „брой учители“ и многократно СО го е предлагал.
Според него, обвързването на финансирането с резултати е много хазартно решение по две причини:
Няма единни критерии за качество, макар че 10 години се опитваме да ги изработим.
Тук причината е ясна: качеството и отличните резултати категорично не зависят само и единствено от учителите. Зависят от учениците и тяхната мотивация, тяхната дисциплина и поведение, решаващата роля на родителското участие в учебно възпитателния процес. Но към ученици и родители институциите нямат и не искат да създават правила и инструменти за мотивация.
При хипотетично финансиране, обвързано с резултатите е твърде възможно да се появи галопираща инфлация на отличните оценки, което на никого не е от полза.
За добро качество на образованието, компонентът за паралелка трябва да намали броя на учениците в клас и групите, а компонентът за физическо среда, да обезпечи ремонти и вътрешна инфраструктура. Да се ситуира добавката за брой учители за по-добро качество на образованието, считат от СО.
А качественото образование може да се случи, ако се върне авторитетът и вярата в учителя, ако учениците започнат да спазват училищния правилник, въведем оценка по дисциплина, включат се задължения към родители във връзка с училищния правилник, въведе се забрана за телефоните в училище.
Истината в тенденцията за увеличаване на учебното време е, че повечето родители виждат образованието само като социална функция – отглеждане и пазене на детето в сигурна среда, а резултатите и качеството не ги вълнуват.
