Лъвът традиционно се смята за най-страшния хищник в африканската савана, но научно изследване показва, че за много диви животни човекът е още по-голяма заплаха. Експеримент, проведен в района на Големия национален парк „Крюгер“ в Южна Африка, установява, че бозайниците реагират значително по-силно на човешки гласове, отколкото на звуци от лъвове.
Учените са наблюдавали 19 вида хищни и тревопасни бозайници около водоизточници през сухия сезон. На местата са били монтирани автоматични системи с камери и високоговорители, които възпроизвеждали човешка реч, ръмжене на лъвове, звуци от лов – изстрели и кучета – както и птичи звуци за контролно сравнение.
Човешките гласове били обикновени разговори на мъже и жени на местни езици, а силата на звука била съпоставима с тази при останалите записи. Целта била да се установи дали животните реагират на самото присъствие на човек, а не просто на силен или агресивен шум.
Резултатите били категорични. При общо 4238 отделни наблюдения животните били приблизително два пъти по-склонни да побягнат, когато чуят човешки глас, отколкото когато чуят лъв. Те напускали водоизточниците и приблизително 40% по-бързо при човешка реч.
При 95% от изследваните видове е отчетена по-силна реакция към хората, отколкото към лъвовете. Сред животните, които най-ясно показали това поведение, са жирафи, леопарди, хиени, зебри, куду, брадавичести свине и импали. Носорозите и слоновете също напускали водоизточниците значително по-бързо при човешки гласове.
Особено любопитна е реакцията на слоновете. Те могат да се защитават успешно от лъвове, особено когато става дума за възрастни животни, но при човешките гласове предпочитали да се оттеглят. Според учените това може да е резултат от дългогодишния натиск от лов и бракониерство.
Изследователите определят човека като своеобразен „суперхищник“. Причината е, че хората убиват възрастни животни в много по-големи мащаби от естествените хищници и използват технологии като огнестрелно оръжие, автомобили и ловни кучета. Натрупаният опит вероятно е довел до силно и широко разпространено избягващо поведение сред дивите бозайници.
Откритието има значение и за опазването на природата. Силният страх от хора може да промени местата и времето, в които животните се хранят и пият вода, както и да влияе върху цели екосистеми. От друга страна, учените смятат, че човешки гласове биха могли да се използват целенасочено за отблъскване на животни от райони с висок риск от бракониерство.
