Близо 60% вода се губи по остарялата мрежа у нас. Това е и причината редица населени места да са на воден режим почти целогодишно, като лятото броят им се увеличава. Най-много населени места без вода у нас има в района на Велико Търново, информират от bTV.
Вече 14 години най-голямото село във Великотърновско – Ресен, е на воден режим. Заради обилните валежи и пълноводието през пролетта това лято режимът е облекчен – спират водата само след 23 часа и я пускат отново в 6.
Старата мрежа обаче аварира всеки ден и над 2000 жители на селото остават без вода с часове в жегите на август.
„Много отдавна няма вода в селото. Не мога да кажа точно как е режимът – спират я при аварии, пускат я при аварии. По центъра има на пет-шест места течове, пак я спират, пак я пускат. Тръбите са етернитови, позволяват да се пукат. Като удари водната струя, и пука някъде тръбата. Като пуснат водата, напълваме си съдове, оттам нататък – чакаме пак да я пуснат“, казва Иван Янчев, жител на Ресен.
За проектирането и подмяната на 40-километровата ВиК мрежа в селото има одобрен проект по Инвестиционната програма за общински проекти. Проектът възлиза на над 15 млн. евро и за поредна година се отлага отпускането на финансиране за него.
„Има режим – на водата, на тока, има режим. Става още по-зле. Като нямаш вода, как ще се окъпеш, можеш ли да стоиш мръсен?“, казва Детелин Динков, жител на Ресен.
Към момента 16 са населените места в област Велико Търново, които са на воден режим. Средно загубите на вода у нас надвишават 60%, но най-големи са загубите през изминалата година в областите Перник и Шумен – над 83%.
В челната петица по водни загуби влизат и областите Сливен с 81,39%, София област и Пазарджик. В Плевен, където водният режим продължи месеци, над 71% от подадената вода в областта се губи по мрежата, отчита комисията регулатор.
„Старата инфраструктура с много течове, аварии и съответно водата се губи по трасето. Но има и една друга причина, която също не е чак толкова експертна и очевидна. Това е измерването. Ние в България не мерим достатъчно прецизно, а дори на много места въобще не мерим количествата, които постъпват в системата и които де факто се ползват. И затова, когато си говорим за проценти и количества, аз винаги казвам, че за мен това са аналитични данни. Тоест това са исторически данни, които ние пренасяме от година на година. И реално ние нямаме съвсем ясна представа какви са загубите, така наречените неотчетени водни количества“, коментира инж. Иван Иванов- председател на Българска асоциация по водите- „БАВ“.
С промяната на климатичните условия и сушите и от Европейския съюз искат реакция от страна на държавите, а именно в кратки срокове да се справим със загубите. Решението на този проблем са инвестициите.
„Средства няма, защото популярното е, че цените са ниски на ВиК услугите. Но те, как да кажа, цените и приходите, които получават ВиК операторите, до голяма степен покриват основно разходите им за електроенергия и за труд. Там е най-големият процент съотношение в разходната част и за инвестиции не остават достатъчно средства“, казва инж. Иван Иванов.
Най-важното според експерти е да се подменят всички довеждащи тръби.
„Всъщност водоснабдителната система се състои от довеждащи водопроводи, които докарват водата от водоизточника до населените места, и вътрешна мрежа. Ако приемем, че вътрешната мрежа е по-скоро ангажимент на отделните ВиК оператори, то големите довеждащи водопроводи – трудно е един ВиК оператор да се справи. Първо, защото са големи инфраструктурни обекти, те са държавна собственост, дори и дадени за експлоатация на отделните ВиК оператори, и изискват по-голям капацитет – и финансов, и експертен. Затова според мен трябва да се насочат усилията там и да се намалят там загубите, да се подобри тази инфраструктура“, посочва експерт.
Засушаването представлява опасност и за напояването. У нас засушаването на Дунав представлява проблем само за охлаждането на АЕЦ „Козлодуй“.
„Наскоро правих анализ, свързан с напояването, и се оказа, че всъщност ние като държава ползваме водите от Дунав за напояване минимално, да не кажем въобще. По различни причини, докато Румъния използва. Тоест това няма да доведе до допълнителна криза в напояването в България, но рискът остава за охлаждането на Козлодуй. И както в някои други държави се наложи да спрат атомните електроцентрали, ако Дунав продължи да намалява нивото си, може да се стигне и до това, което пък е вече суперкритично за електросистемата. Защо Дунав намалява? Да, разбира се, сухият период. Може би и повишената консумация точно за напояване и други нужди, които са извън България, преди да стигне“, посочва експертът.
