Пламен Петков от Софийската районна прокуратура е номиниран за изборен член на Висшия съдебен съвет от квотата на прокурорите. Предложението е подписано от 91 прокурори от Софийската районна прокуратура и Софийската окръжна прокуратура.
В мотивите към кандидатурата основният акцент е поставен върху последователността на Петков и върху позициите, които той е отстоявал още при предходната процедура за избор на членове на ВСС.
Тогава магистратът беше сред най-категоричните критици на начина, по който се управлява съдебната власт. По време на публичното си изслушване той не се ограничи до общи послания за промяна, а постави конкретни въпроси за атестирането, конкурсите, командироването и кадровите решения на ВСС.
„Няма как, като неглижираме проблемите, да очакваме, че те ще се решат от само себе си“, заяви тогава Петков.
Конкретни проблеми вместо общи послания
При предходното си участие прокурорът определи атестирането като често формално и субективно, а конкурсните процедури – като излизащи извън всякакви разумни срокове. Той критикува и използването на командироването като форма на квази кариерно израстване.
Сред поставените от него проблеми бяха липсата на достатъчно ясно обяснение на кадровите решения и нарастващата административна тежест за магистратите.
Според Петков справките и сроковете все повече изместват същинската прокурорска работа, а забавеното кариерно развитие и липсата на предвидимост демотивират колегите и затрудняват привличането и задържането на млади магистрати.
Той постави и въпроса за дистанцията между кадровия орган и отделния магистрат. В концепцията си от предходната процедура Петков заяви, че не приема „инертността, кабинетното капсулиране и уют“ като модел на управление и че необходимите промени трябва да бъдат инициирани отвътре.
Позиции, които не започват с настоящата кандидатура
Вносителите подчертават, че критичните позиции на Петков не са били изразени единствено за целите на предишния избор. Според тях той е запазил разбирането си за проблемите на съдебната система независимо от обстановката и от заеманата длъжност.
„Пламен Петков не започва да бъде критичен сега, когато отново е кандидат. Той беше такъв и тогава, когато по-лесният избор беше да мълчи“, се казва в предложението.
Колегите му посочват, че не очакват техният представител във ВСС винаги да споделя позициите им. За тях по-важно е той да поставя проблемите открито, да аргументира решенията си и да запази връзката си с магистратите, които са го избрали.
„Не предлагаме Пламен Петков, защото очакваме винаги да бъде съгласен с нас. Предлагаме го, защото знаем, че когато не е съгласен, ще го каже“, заявяват вносителите.
Опит от различни позиции в системата
Професионалният път на Пламен Петков включва работа като следовател, прокурор и административен ръководител. Това му дава поглед към съдебната система както през практическата работа по конкретните дела, така и през проблемите на организацията и управлението.
В предложението се посочват правната му подготовка, управленският му опит и последователните атестации с комплексна оценка „много добра“.
В началото на 2026 г. Петков беше и сред тримата магистрати, номинирани от България за европейски прокурор след проведена публична процедура и изслушване на кандидатите.
Настоящата му кандидатура за ВСС е представена не като нова заявка за критичност, а като продължение на позиции, които той вече е отстоявал публично.
Общото събрание на прокурорите за избор на членове на ВСС ще се проведе на 17 и 24 октомври 2026 г.
„Висшият съдебен съвет няма нужда от още един глас, който да се слее с останалите. Има нужда от глас, който ще бъде чут – и когато е удобно, и когато не е“, завършва предложението.
