Фашизмът в България е пуснал дълбоки корени. И ги пуска отдавна. Затова са и дълбоки. Нека не се залъгваме с истории за толерантност и за това как само ние сме спасили евреите през Втората световна война. Нито сме само ние, нито цялата история е толкова светла и свята, нито този момент от историята ни ни дава някакво основание да си затваряме очите за онова, което става наоколо.
Не бива да се осланяме и на простото заключение, че руският фашизъм е в основата на пловдивското зверско убийство. Да, влиянието на руския фашизъм и високоинтензивната руска културна война срещу европейските (или, ако щете, християнски) ценности играят своята сериозна, увличаща и подклаждаща роля.
И да, американски фашистки влияния също достигат нашите земи. И западноевропейски повеи също раздухват фашистката агресия у нас.
Но да търсим вина у другите и да казваме, че пловдивските издевателства са резултат от външни зли сили, е само начин да се отърсим от собствената си вина.
Попаднах на моя статия отпреди 16 години, предизвикана от появата на Фейсбук група, озаглавена „Ка*трирайте първо ци*аните, а после бездомните кучета“. Тогава някои от пловдивските убийци още не са били родени. Не бих се учудил, ако някои от родителите им са били членове на закачливата група, която весело говореше за сапун, абажури и други решения на въпроса за чистотата на нацията.
Удивителното (тогава) беше, че групата имаше 20 000 членове, нарастваше изключително бързо, а членовете ѝ не се криеха кои са. Напротив, гордееха се със себе си и с прекрасните си семейства, лесно можеха да бъдат идентифицирани по адреси и телефони и бяха предимно млади представители на бързо разрастващата се българска средна класа. Да, точно тази класа, която според някои крайно наивни политици трябваше да гарантира демокрацията в България.
Успяхме да блокираме групата, но мигновено се появиха други подобни. Реакцията на властите беше: „Е, интернет глупости, няма как да е нещо сериозно.“ Нищо че законът казва нещо съвсем различно.
Българската нетолерантност и подозрителност, склонността ни да тормозим другия и различния, когато е слаб, и да не му се доверяваме, когато не е, и да не смеем да му се противопоставим ако е силен са плодородна среда за организирана омраза и агресия.
Институционалното безхаберие е благословен климат за бързия растеж на групи от типа на „Кръв и чест“ и „Младите срещу системата“.
Националистическата идеологизация и религиозната затвореност на църквата са благоприятен повей за тинейджърския садизъм, надянал качулката на оправданото възмездие. И в крайна сметка ставаме свидетели на издевателства, от които всички ние, които по един или друг начин сме ги допуснали, сме ужасени.
