Самотата може да бъде свързана не само с начина, по който човек възприема социалната среда, но и с начина, по който мозъкът обработва сигналите от собственото тяло. Ново изследване на учени от Университета в Хирошима показва, че хората с по-силно усещане за самота реагират различно на собствения си сърдечен ритъм, въпреки че го усещат също толкова точно, колкото останалите.
Проучването, публикувано в научното списание Biological Psychology, насочва вниманието към интероцепцията – способността на нервната система да регистрира и интерпретира вътрешни сигнали като пулс, дишане, глад и телесно напрежение. Тези сигнали имат важна роля при формирането на емоциите и регулирането на стреса.
Екипът на Кентаро Оно, Такафуми Сасаока и Шигето Ямаваки първоначално набира 45 здрави студенти на възраст между 18 и 25 години. След изключване на част от данните по технически причини окончателният анализ обхваща 39 участници. Те попълват въпросници за самота, социална изолация, депресивни симптоми и възприемане на телесните усещания, а мозъчната и сърдечната им активност са регистрирани чрез електроенцефалография и електрокардиография.
Самотните хора не усещат пулса си по-неточно
Един от основните резултати е, че самотата не е свързана с по-слаба способност да бъде разпознат сърдечният ритъм. Участниците с по-високи резултати по скалата за самота се справят приблизително толкова добре, колкото останалите при задачи за броене на ударите на сърцето и за определяне дали външен звуков сигнал съвпада с пулса им.
Разликата се появява в емоционалната оценка на телесните сигнали. По-самотните участници съобщават за по-ниско доверие в тялото си, по-слабо усещане, че могат да регулират собственото си състояние, и по-голям дискомфорт при телесни усещания.
Това означава, че самотата не изглежда просто като проблем с „чуването“ на сигналите от тялото. По-скоро е възможно да засяга начина, по който мозъкът им придава емоционално значение.
Мозъчният отговор към сърдечния ритъм е по-слаб
Изследователите установяват и разлика в т.нар. heartbeat-evoked potentials – електрически мозъчни реакции, които се появяват след всеки удар на сърцето и могат да бъдат измерени чрез ЕЕГ.
При хората с по-високи нива на самота тези реакции са по-слабо изразени във фронталните области на мозъка. Анализът насочва към левия дорсолатерален префронтален кортекс – зона, която участва в когнитивния контрол, регулирането на емоциите и адаптирането на поведението.
Според авторите връзката остава видима и след отчитане на фактори като възраст, пол и депресивни симптоми. Това подсказва, че наблюдаваният модел може да бъде специфично свързан със самотата, а не просто да е отражение на депресивно състояние.
Пулсът не е непременно „заплаха“
Резултатите не означават буквално, че мозъкът на самотния човек приема всеки удар на сърцето като опасност. По-точното заключение е, че при по-самотните хора има различия в начина, по който вътрешните телесни сигнали се оценяват и регулират.
Този модел е съвместим с една от водещите хипотези за хроничната самота – т.нар. социална свръхбдителност. Според нея човек, който продължително усеща липса на сигурна социална връзка, може да стане по-чувствителен към потенциални заплахи и да поддържа организма в повишена готовност за стрес.
Подобно състояние може да създаде своеобразен порочен кръг: телесните реакции към напрежение се преживяват по-негативно, което затруднява емоционалната регулация и може допълнително да засили чувството за несигурност.
Самотата вече се разглежда като глобален здравен проблем
Новите данни идват на фона на засилващата се тревога за здравните последици от социалната изолация. Според глобалния доклад на Комисията на Световната здравна организация за социалната свързаност приблизително един на всеки шест души в света, или 15,8%, изпитва самота. Сред юношите делът достига около 21%.
СЗО прави ясно разграничение между самота и социална изолация. Самотата е субективното болезнено усещане за разминаване между желаните и реално преживяваните социални отношения, докато социалната изолация описва обективна липса на достатъчно контакти. Човек може да бъде заобиколен от хора и въпреки това да се чувства самотен.
Организацията свързва липсата на качествени социални връзки с по-голям риск от сърдечносъдови заболявания, диабет тип 2, депресия, тревожност и преждевременна смърт. По оценки на СЗО самотата се свързва с около 871 000 смъртни случая годишно в световен мащаб, приблизително 100 на час.
Американският Национален институт по стареене посочва и връзки между хроничната самота или социалната изолация и високо кръвно налягане, отслабена имунна функция, когнитивен спад и деменция. Продължителният емоционален стрес може да активира физиологични механизми, сходни с тези при физическа заплаха.
Учените подчертават, че резултатите трябва да бъдат интерпретирани предпазливо. Проучването е малко и включва само около 40 млади и здрави участници, повечето от които не страдат от тежка или продължителна социална изолация.
Изследването е и наблюдателно – всички измервания са направени в един период. Затова не може да се установи дали самотата променя начина, по който мозъкът обработва телесните сигнали, дали особеностите в интероцепцията повишават уязвимостта към самота, или двата процеса се развиват паралелно.
Авторите планират по-мащабни изследвания, които да проверят дали подобни мозъчно-сърдечни характеристики могат да предсказват кой е по-уязвим към самота, например при големи житейски промени като започване на университет, преместване или загуба на близки социални контакти.
Новото проучване добавя още един елемент към разбирането за самотата като състояние, което не се ограничава до социалния живот. Данните предполагат, че тя може да бъде свързана и с начина, по който мозъкът следи, оценява и регулира сигналите, идващи от собственото тяло.
