Пловдив планира изграждането на централизирана система за сигурност, която да следи ключови обществени пространства и да разпознава потенциално опасни ситуации още докато се развиват. Концепцията беше представена от кмета Костадин Димитров и екипа, който я е разработил, съобщи Нова ТВ.
Проектът предвижда стотици камери и различни видове сензори да бъдат свързани в обща аналитична платформа. Тя трябва да обхване паркове, градски градини, централни зони, спирки и натоварени кръстовища. Само в транспортната част са включени 196 спирки и 74 кръстовища.
Основната цел е системата да не служи единствено за преглеждане на записи след извършено престъпление или нарушение, а да анализира случващото се в реално време и да подава сигнал при засичане на потенциален риск.
По думите на кмета работата по концепцията е започнала още през 2024 г. и не е пряко следствие от последните тежки криминални случаи в града.
„Още през 2024 г. възложихме изграждането на концепция за превенция и анализиране на рисковите зони в Пловдив и изготвянето на система, която ще даде възможност на града да бъде по-сигурен“, заяви Димитров.
Предвижда се към новата платформа да бъдат присъединени и част от вече съществуващите общински камери. Кметът даде пример с новоизграждащ се парк, където са планирани 171 устройства за видеонаблюдение.
Информацията от камерите и останалите сензори ще постъпва в единна система, която ще я обработва и ще търси предварително зададени признаци за необичайно или рисково поведение.
Представителят на екипа, разработил концепцията, Георги Кисьов сравни модела с човешкия организъм – камерите и сензорите ще бъдат неговите „очи и уши“, аналитичната платформа ще изпълнява ролята на „мозък“, а координационният център и службите за сигурност ще осигуряват реакцията.
„Представете си един мозък, който е в състояние всички тези данни да ги агрегира на едно място и да ги анализира. Много важно е да подчертая – в реално време“, обясни Кисьов.
Освен видеокамери системата ще може да използва информация от датчици за звук, температура, влажност, качество на въздуха и други показатели в зависимост от конкретната зона.
Когато системата установи потенциално рискова ситуация, сигналът ще бъде изпращан до общински координационен център. Служителите там ще преценяват дали е необходима намеса и дали информацията трябва да бъде предадена на МВР.
Предвижда се при определени случаи полицията да може да получава достъп до роботизирани камери и да проследява конкретно събитие в реално време.
Сред примерите за ситуации, които системата би могла да разпознава, са изоставен багаж на оживено място, вандалски прояви, нарушения на пътя и необичайно поведение в паркове и други обществени пространства.
Разработчиците дадоха конкретен пример – сам по себе си тичащ човек в парк не представлява риск. Ако обаче камерата засече човек, който бяга от друг, а преследващият носи предмет, разпознаваем като потенциално оръжие, системата би могла да маркира ситуацията за незабавна проверка.
При представянето беше коментиран и тежкият криминален случай на Младежкия хълм. Авторите на концепцията подчертаха, че не може да се твърди дали подобна технология би променила изхода от конкретно престъпление. Според тях обаче възможността рисковото поведение да бъде засечено още в хода на събитията увеличава шанса за навременна намеса.
„Точно тук и в такива случаи е важно да може да се реагира навреме и до органите на реда да стигне информацията по най-бързия начин“, посочи Кисьов.
Именно това според разработчиците е основната разлика спрямо традиционното видеонаблюдение – вместо записите да бъдат използвани основно след инцидента, технологията трябва да подпомага предотвратяването му или поне по-бързата реакция.
Възможностите на проекта не се ограничават до тежки престъпления. Системата може да бъде използвана за установяване на вандализъм по спирки и друга обществена инфраструктура, нерегламентирано изхвърляне на отпадъци, пътни нарушения и прекомерен шум.
Според Димитров досегашният опит с видеонаблюдението показва, че самото присъствие на камери може да има възпиращ ефект. Той даде пример с парк и спирки в район „Тракия“, където след поставянето на камери вандалските прояви са намалели.
Следващата стъпка е създаването на подробна карта на зоните с повишен риск в Пловдив. Общинската полиция и заместник-кметът по сигурността трябва да определят местата, където през годините са регистрирани повече инциденти и нарушения. Информация ще се събира и от учебните заведения.
Сред приоритетните пространства ще бъдат големите паркове, централната градска част и други места със струпване на хора или история на нарушения.
За разполагането на техниката са разработени различни варианти за захранване – директно от електрическата мрежа, чрез инфраструктурата на уличното осветление и батерии или с автономни фотоволтаични системи в по-отдалечените райони.
Предстои да бъде изяснена и цената на проекта. Общината ще търси държавно финансиране и партньорство с МВР, като системата се очаква да бъде изграждана поетапно.
Концепцията трябва да бъде допълнително прецизирана, преди да започне реализацията ѝ. Основната идея обаче е Пловдив постепенно да премине от традиционно видеонаблюдение, което основно документира вече случили се инциденти, към модел, способен да сигнализира за опасност още в момента, в който тя възниква.
