Водният дебит на река Рейн в Нидерландия достигна най-ниското си регистрирано ниво, надминавайки предишния антирекорд от 1947 г. Хидролозите предупреждават, че ситуацията може да се влоши през следващите дни, тъй като прогнозите не показват значителни валежи в близко бъдеще, предава Фокус.
В района на нидерландското село Лобит, провинция Гелдерланд, средният денонощен дебит на Рейн е спаднал до 614 кубични метра в секунда. Това е най-ниската стойност от началото на официалните измервания. Предишният рекорд е бил 620 кубични метра в секунда и е регистриран през ноември 1947 г.
Особено тревожен е не само самият рекорд, но и моментът, в който е поставен. Докато историческият минимум е отчетен през късната есен, сегашният спад се наблюдава още в разгара на лятото, когато водните ресурси на реката са подложени на допълнителен натиск.
Според хидрометеоролога Ян Веркаде основна роля за необичайно ниските нива са изиграли горещата пролет и последвалото сухо лято. Високите температури са ускорили топенето на снежната покривка в Швейцарските Алпи, като снегът е изчезнал около три месеца по-рано от обичайното. Това е лишило Рейн от важен естествен източник на вода през по-късната част на годината.
След ранното снеготопене липсата на достатъчно валежи е задълбочила проблема. Реката постепенно е станала по-плитка, а според краткосрочните прогнози през следващите две седмици не се очакват количества дъжд, способни съществено да променят ситуацията. Това означава, че дебитът може да продължи да намалява.
Последиците вече се усещат далеч отвъд Нидерландия. Рейн е една от най-важните транспортни артерии в Европа и свързва индустриални райони и големи пристанища по протежение на няколко държави. Когато нивото на водата спадне прекомерно, товарните кораби не могат да използват пълния си капацитет и част от превозите трябва да бъдат ограничени или пренасочени към железопътен и автомобилен транспорт. Това увеличава разходите за превоз на суровини, горива и промишлени стоки.
Германия вече предприе извънредни мерки заради затрудненото корабоплаване. Ниските води могат да се превърнат в сериозен проблем за индустрията, тъй като редица предприятия разчитат на речния транспорт за доставката на въглища, химически продукти, метали и други суровини.
Сушата оставя след себе си и необичайни свидетелства за минали климатични катастрофи. На места по разкрилото се речно дъно отново се появяват т.нар. „камъни на глада“ – каменни знаци, издълбани в минали епохи, когато продължителните суши са водели до недостиг на храна и икономически сътресения.
Подобни явления се наблюдават и по други големи европейски реки. Рекордно ниските нива на Дунав край Будапеща например разкриха предмети, останали скрити под водата в продължение на десетилетия. Сред откритите обекти има военен мотоциклет, боеприпаси и останки на двама войници, свързани с Втората световна война.
Проблемът с ниските води по Дунав обаче има и далеч по-сериозно измерение. В Унгария и Румъния спадът на реката създава риск за работата на атомните електроцентрали, които използват речна вода за охлаждане. При продължително понижаване на водните нива и повишаване на температурата на водата възможностите за безопасно охлаждане могат да бъдат ограничени, което поставя под въпрос нормалната експлоатация на енергийните мощности.
Ситуацията по Рейн и Дунав показва, че продължителните периоди на горещо и сухо време вече имат едновременно екологични, транспортни, енергийни и икономически последици. За европейската икономика това е особено чувствително, тъй като голяма част от промишлените вериги са зависими от надеждния речен транспорт и от наличието на достатъчно вода за енергетиката и индустрията.
