Взривилият се чужд дрон на българска територия до критична инфраструктура и ритуалното садистично убийство на млад мъж в Пловдив от младежи, показват едно – България има сериозен проблем със сигурността, както от външни, така и от вътрешни заплахи.
И в двата случая специалните служби за сигурност не са си свършили работата и продължават да не могат да я свършат.
И ако при казуса с дрона липсата на техническо оборудване може да се използва като оправдание, което е не по-малко тревожно за държава-член на НАТО и ЕС, то при втория казус, с неонацистите, трябва да попитаме: какво работи ДАНС?
Един дансаджия преди време ми каза, че, ако в ДАНС им спрат интернета, работата им рязко приключва. Демек – разчитат главно на настолно ровене в компютрите и следене на социалните мрежи, вместо на добре развита агентурна мрежа.
А в случая с неонацистите-убийци на млад мъж, защото бил “педофил”, всичко им е било на екраните – снимки, видеа, профили за примамка, чатове и т.н.
Пита се: какво работи контраразузнаването и защо трябваше да се стигне да екзекуция от бой, вместо отдавна садистите неонацисти да бъдат неотрализирани? Колко такива групи има в България? Ще научим ли? Или едва след второто такова убийство?
В заключение ще кажа, че под наказателна отговорност трябва да бъдат подведени не само извършителите на фактическото деяние, а и съучастниците им, участници в ритуала – които са снимали с телефони, наслаждавали са се на гледката и са я разпространили от профилите си.
