Археолози попаднаха на изключителна находка в първата българска столица Плиска – фрагмент от каменен надпис от езическия период на Първата българска държава, както и на следи от специфични погребални практики.
Новите разкрития пренаписват знанието за тайните подземни проходи и езическите обичаи на ранните българи. Дейностите на терен се развиват интензивно през настоящия археологически сезон, подкрепени от целево държавно финансиране за приоритетни национални обекти.
Тайната на подземния ходник и изгубения етноним
По време на проучванията в сектор от т.нар. тайни ходници – сложни подземни проходи, свързвали някога владетелския дворец с ключови точки във Вътрешния град и крепостната стена – екипът открива финалното запълване на съоръжението. Ръководителят на археологическите разкопки, гл. ас. д-р Петър Първанов, пояснява, че проходът е претърпял поне две мащабни срутвания и последващи ремонти, преди окончателно да бъде изоставен и умишлено запълнен със строителен трошляк от разрушени по-ранни сгради.
Именно в този археологически контекст изследователите откриват фрагмент от прабългарски каменен надпис – първата подобна находка в Плиска от над 20 години насам. Учените датират артефакта към първата половина на IX век (езическия период от управлението на хановете Крум или Омуртаг).
Върху камъка се разчита коренът на българския етноним („угар“), но поради липсата на суфикс все още не може да се каже със сигурност дали текстът визира държавата България или самия български народ. Според експертите, този тип официални надписи обикновено съдържат препратки към конкретни исторически събития и живота на тогавашната аристокрация.
Смущаващи погребални обреди под светлината на прожекторите
Освен епиграфския паметник, тазгодишните проучвания изваждат наяве и необичайни погребални обреди, които предизвикват сериозен интерес сред научната общност. Находките хвърлят нова светлина върху ритуалите от преходния период на българското средновековие, свидетелствайки за специфични вярвания и третиране на покойниците, които се разграничават от стандартните християнски или познати езически практики.
Системните разкопки и последващата теренна консервация на територията на Националния историко-археологически резерват (НИАР) „Плиска“ са част от мащабната програма за опазване на националното културно наследство. За проучванията през тази година Министерският съвет отпусна специализиран бюджет от 921 000 евро, разпределен между седем ключови исторически обекта в страната.
