Съотношението между талията и бюста може да има по-голямо влияние върху възприеманата женска привлекателност от традиционно изследваното съотношение между талията и ханша. Това показва ново проучване, публикувано в научното списание Japanese Psychological Research.
Изследователи от Япония са помолили 398 мъже на възраст между 20 и 59 години да оценят компютърно създадени женски силуети. Формите са били базирани на реални телесни измервания, като учените променяли отделно пропорциите талия-бюст и талия-ханш.
Резултатите показват, че по-ниското съотношение талия-бюст е било свързано с по-високи оценки както за естетическа, така и за сексуална привлекателност. За сметка на това промените в съотношението талия-ханш почти не са повлияли върху оценките на участниците. Най-високи резултати са получили част от силуетите със съотношение талия-бюст около 0,6–0,7.
Такива фигури имат знаменитости, сред които Сидни Суини, Сабрина Карпентър, Кейти Пери и др.
Откритието се различава от редица по-стари изследвания, според които съотношение талия-ханш около 0,7 се възприема като особено привлекателно. Авторите предполагат, че част от разминаването може да се дължи на различия между културите, използваните изображения и реалните телесни характеристики на изследваните групи.
Учените подчертават, че резултатите не трябва да се приемат като универсална „формула за красота“. Проучването включва само японски мъже, а използваните силуети са били в среден диапазон на телесно тегло. Някои от най-високо оценените пропорции също са сравнително редки сред реалните жени.
Според водещия автор Томохиро Сузуки стандартите за привлекателност се влияят силно от културната среда и могат да се променят с времето. Изследователите допускат, че модата, рекламата и социалните медии също могат да формират предпочитания към определени пропорции.
Проучването не доказва, че определено телосложение е обективно по-красиво. То показва единствено как конкретна група участници е оценила набор от контролирани изображения, което подчертава колко зависими от културата и контекста са представите за физическа привлекателност.
