Поредният автогол на международно поле на кабинета Радев. Премиерът избра да демонстрира твърдост, като застана в защита на хората с черните фланелки и крайните националисти. Вероятно защото ги възприема като част от своя потенциален електорати се отъждествява с тях. Проблемът е, че за пореден път не мисли с един ход напред.
Не става дума само за това, че не е особено разумно да влизаш в конфликт с еврейската общност по казус, в който са замесени непълнолетни. Много по-големият проблем е, че когато две денонощия институциите мълчат, а след това започнат да търсят оправдания чрез контраобвинения, това вече изглежда като защитна реакция, а не като търсене на истината.
Ако действително е имало противоправни действия от страна на итиалаианските еврейски младежи, те е трябвало да бъдат документирани и по тях да се действа незабавно. Законът важи за всички, независимо дали са български или чужди граждани. Но когато подобни твърдения се появяват едва след общественото възмущение, след официални реакции на италианските власти и след продължително институционално мълчание, ефектът е обратен – изглеждат като опит за оправдание със задна дата. Това е политически автогол.
Добрата новина е, че Андрей Гюров избра ясно да се позиционира по темата и очерта различен подход от този на Румен Радев. А Йотова – алтер его на Радев мълчи ли, мълчи. Това ще прави през целия си нов мандат, ако бъде избрана.
В политиката подобни разделителни линии имат значение.
И още нещо.
Недопустимо е случилото се в Газа да се използва като аргумент за омаловажаване или оправдаване на друг акт на насилие. Една несправедливост не отменя друга. Човек може едновременно да осъжда убийствата на цивилни и деца в Газа, да осъжда терористичното нападение на „Хамас“, което отприщи настоящата война, и също толкова категорично да осъжда проявите на неонацистка символика, агресия и насилие.
Това не са взаимно изключващи се позиции. Напротив – те произтичат от един и същ принцип: че насилието и омразата не могат да бъдат оправдавани според това кой е извършителят и кой е жертвата.
Предстои битката за общественото мнение. Италианските власти разполагат със записи от случилото се и ще представят своята версия на фактите. Въпросът е с какви доказателства ще разполагат онези, които днес толкова настойчиво защитават родните „патриоти“. Тези снимки с потрошени мебели нямат как да се привържат към конкретния казус, да не говорим за щетата от 15 000 евро.
Именно фактите, а не политическите декларации, ще определят коя версия ще издържи.
