Стотици българи прекарват уикендите си нагазили в хладните речни води, увлечени от модерната „треска за злато“. Това, което в миналото е било препитание, днес е едно от най-бързо развиващите се хобита у нас. Според данни на Българската асоциация на търсачите на самородно злато и метеорити (БАТСЗМ), хиляди ентусиасти редовно излизат с легени и драги по поречията, надявайки се на големия удар. Доколко обаче е доходно това занимание, колко струва стартът в хобито и къде са най-богатите златни наноси в България към днешна дата?
Топ локации: Къде у нас реките крият злато?
България се нарежда сред най-богатите на разсипно злато територии в Европа. Ерозията непрекъснато свлича микроскопични частици от златните жили в планините и ги натрупва в речните наноси. Най-популярните дестинации за златотърсачите включват:
Източните Родопи: Районът около река Арда и нейните притоци (Крумовица и Върбица) се смята за най-богатия регион у нас.
Северозападна България: Река Огоста, заедно с притоците Дългоделска Огоста, Златица и Чипровска река, привлича стотици ентусиасти всеки месец.
Централна България: Река Осъм (особено в района на Севлиево) и река Росица крият сериозен потенциал.
Витошкият регион: Река Палакария също е сред редовно претърсваните локации от софийските любители.
Имат ли успехи ентусиастите?
Повечето практикуващи споделят в специализираните платформи, че дейността е по-скоро форма на активен туризъм и хоби, отколкото сигурен начин за забогатяване. За един ден средностатистическият златотърсач успява да промие между няколко десети от грама до половин грам златен прах (т.нар. златинки).
Понякога обаче късметът се усмихва на упоритите. При добри геоложки познания – например промиване в цепки на скали или под големи речни завои – могат да бъдат открити и по-едри самородни късове. Въпреки това, за да се натрупат сериозни количества, се изискват стотици часове тежък физически труд.
Какво оборудване е необходимо и колко струва? (Актуални цени към 2026 г.)
Първоначалната инвестиция за навлизане в хобито не е висока и е напълно достъпна. Пазарът в България вече предлага специализирани магазини, където цените на базовото оборудване варират според качеството:
Златотърсачески леген (тава): Основният инструмент от пластмаса със специални канали за улавяне на тежкия златен прах. Цена: 13 – 30 евро.
Сита и лопати: Използват се за отсяване на едрите камъни от речния чакъл преди промиване. Цена: 15 – 35 евро.
Улей (драга) за промиване: Преносимо съоръжение, което се поставя в речното течение. Водата сама отмива леките материали, а златото остава в гумените стелки. Цена: 60 – 175 евро.
Водоустойчива екипировка: Гащеризони (уейдърси) и гумени ботуши за часовете, прекарани в студената вода. Цена: 40 – 100 евро.
Металдетектор: Специализираните импулсни апарати за злато са по-скъпи, но помагат за откриване на по-едри късове по сухите тераси. Цена: 300 – 1300 евро.
Законно ли е да пресяваме речните корита?
Ръчното промиване на самородно злато в България е напълно законно. Според чл. 2, ал. 2, т. 2 от родния Закон за подземните богатства (ЗПБ), разпоредбите и рестрикциите на закона не се прилагат за дейности, свързани с „добив на злато от руслата на реките чрез ръчно промиване“.
Това означава, че не се изискват специални разрешителни, концесии или лицензи, стига да се спазват следните три златни правила:
Без тежка техника: Абсолютно забранено е използването на багери, фадроми или промишлени помпи. Допустими са единствено ръчни инструменти и малки любителски драги.
Забранени зони: Не се разрешава промиване на територията на национални и природни паркове, резервати, както и в непосредствена близост до хидротехнически съоръжения (мостове, язовирни стени).
Опазване на околната среда: Търсачите са длъжни да не замърсяват водата и да не изземват наносни материали в индустриални количества.
Занимаващите се с металдетекция обаче трябва да бъдат внимателни да не навлизат в границите на регистрирани археологически паметници на културата, което е престъпление по Наказателния кодекс.
