За трето поредно лято столичани и гости на София ще могат да се насладят на операта „Рилският пустинник“. Спектакълът не е опера в традиционния смисъл на думата, а свещена музикална поема в девет действия и десет картини посветена на живота, духовния подвиг и посланията на свети Йоан Рилски Чудотворец.
Спектакълът, който ще се проведе на 1 август 2026 г. е част от летния фестивал „Опера на площада“ на Софийската опера и балет и се играе пред храм-паметника „Св. Александър Невски“. Премиерата му е на 10 май 2023 г. на сцената на Софийската опера.
Как се пише музика за подобна нетрадиционна творба, какъв замисъл носи подобен спектакъл и как достига до сърцата на хората? Отговор на тези въпроси дава отец Кирил Попов специално за читателите на ФАКТИ. През 2022 г. отецът открива книгата „Рилския пустинник“ в личния си архив – едно произведение, което остава забравено в продължение на десетилетия.
„Бих желал да благодаря на скъпия маестро Пламен Карталов за неговото отношение към това благородно дело и за блестящата реализация на музикалната поема „Рилският пустинник“ от Софийската опера. Винаги казвам, че не съм аз автора на музиката, а всичко е Божие вдъхновение, както и Свети Йоан Рилски чудотворец. Характерно за православния творец е винаги да отдава молитви към Бога в своето творчество. Ние сме крехки Божие създадения и трябва да се молим да имаме духовна прослава. Така се молих пред икона на Свети Йоан тези песнопения да бъдат благоприятна нему и славата да бъде не за мен, а за него“, разказва отец Кирил.
„Всички ние сме едни посредници и имаме дълг едни други да се наставляваме с псалми, духовни песни. Това е смисълът и целта на тази музикална поема – да вдъхновява хората, да ги храни духовно“, допълва той.
В далечната 1937 г. изтъкнатият български писател и поет Тихомир Павлов, създава „Рилският пустинник“. Тази книжка съдържа либрето за музикална поема. „За първи път прочетох тази музикална поема, видях, че тези текстове са свещени – поетични и си казах: „Дай Боже, да имам здраве, сили и живот да облека в музика тези свещени текстове“.
За съжаление, от времето на създаване на тази творба до наши дни, никой не е писал музика. В църквата няма случайности, а промисъл Божии, т.е. грижа на Бог за човека. Творческият дух е присъщ на всеки един човек. Това е подобието Божие. Трябва да се усъвършенстваме – всеки в своята област, като най-важно е духовното усъвършенстване.
„В случая си казах: „Дано да имам сили и живот, да облека в музика тези свещени текстове“. Тези текстове са специфични и са написани конкретно по житието на Свети Йоан Рилски. В случая нямаме никаква измислица. Тихомир Павлов стриктно се е придържал към житието. Предава житието му в поетична форма, което е уникално“, разказва отец Кирил и допълва: „Имаше случаи, когато текстът ми пее и тогава аз го разпявам. А когато виждам, че не е необходимо да го разправям, съм използвал като фонова музика оркестър.
„Често пъти, много по-силно въздействие има текстът, когато се говори. Има и случаи, когато пеенето на текста също въздейства силно, но тъй като говорим за една святост, свещенност, нямам право да имам пълна свобода на творчество, както е в светските произведения“, обяснява авторът на музиката на „Римският пустинник“.
Някои може да се впечатлят как така в случая се използва оркестър. Църковните песнопения са изключително акапелни изпълнения, без музикален съпровод. В случая говорим за едно изпълнение извън храма, още повече представяне на сцена и е възможно да се използва оркестър.
„Не съм новатор. Такива мащабни произведения има в редица държави. В Сърбия има написана опера за Свети император Константин Велики. В Русия има много опери на църковна тематика. В нашето минало, Добри Христов, Петър Динев – те са писали музикални пиеси за дечица за Великден, за Рождество Христово и са се представяли на сцена. Но в случая говорим за мащаб“, казва отец Кирил.
Най-важното е, че творецът при разпяването на църковните песнопения няма пълна свобода на творчество. „А в случая трябваше да се съобразя с тези свещени текстове. Много от тях са църковно-славянски език. Тихомир Павлов се е постарал много стилно да напише основно текстове за хорове на църковно-славянски език. Бях длъжен да ги разпея и да имат също така въздействие с подкрепата на оркестър“.
Отец Кирил е работил основно през лятото на 2022 г. по музиката за операта „Рилският пустинник“ и подчертава: „Всичко това е с ясното съзнание, че го правя не за моя слава, а за Божия слава“.
Не малка е и ролята на маестро пламен Карталов, който решава да включи в репертоара на Софийската опера тази поема. Той е двигателя на целия този спектакъл.
Ключова роля в реализирането на представлението има и диригентът Георги Стрезов, който е направил оркестрация на музиката. Това е много сложен процес, а той по блестящ начин успява да разпредели музиката в оркестъра.
В музикалната поема има много места и драма, особено когато се опожарява манастира, когато разбойници нападат Свети Йоан. Също така по идея на академик Карталов, отец Кирил пише една интермедия в музикалната поема.
„Това нещо отсъства в текста при Тихомир Павлов. Маестрото реши, че ще бъде добре за зрителите, ако се представи символична картина – буря в гората. Става въпрос за това, че братът на Свети Йоан насила отвежда своето дете – 10-годишния Лука, който искал да остава при Свети Йоан, а Свети Йоан се моли да сътвори Господи Знамения во Благо. Знамение за добро. Знамение – това е необичайно природно явление, но в случая говорим за един вид знак за добро. Ето, че се излива Божия гняв върху брата. За съжаление, змия ухапва детето и то умира. След това братът на ръце го носи и се разкайва пред своя брат Свети Йоан, че не го е оставил при него. Точно тук силно изобразена с музикални изразни средства е тази представа за бурята в гората, както и трагедията, която се разиграва със смъртта на Лука“, обяснява отец Кирил.
В „Рилския пустинник“ има и много тържествени моменти. Тържество от това, че Свети Йоан, още приживе е вършил чудеса и затова хорът го възпява. Той на място изцерява болни и хроми. „Това е пак по идея на маестрото да се появят такива хроми. В текста те съществуват, но маестрото представя нагледно, че пристигат хроми. В началото някои неблагоразумни се подиграват: „Къде е праведникът? Да му се поклоним.“, но в следващия момент идват хроми и Свети Йоан с едно докосване с ръката и молитва ги изцелява и тогава и тези, които са неверници повярват, а пък тези, които са се изцелили благодарят и на Бога и на Свети Йоан. Има много такива вълнуващи моменти“, разказва отец Кирил.
Музиката в Рилският пустинник е синтез между православното църковно пеене и съвременния класически оперен език и е интересно да се проследи възприятието на хората към нея. „Радвам се, че още след премиерата бух как хората казват: „Излизаме по-добри! Излизаме обнадеждени, че над нас бди Свети Йоан!“. Това е смисъла и на посланията, които се изричат в поемата – да имаме всички ние едно възпитание. Всички ние имаме призвание да се назидаваме с пламни, песни, духовни и да хвалим Бога. Тук говорим за това, че чрез житието на Свети Йоан, чрез тази поема, човек може да си зададе въпроса: „Къде съм аз? Какво съм направил за своето духовно издигане?“, обяснява отец. Кирил.
Самата поема има много послания. Говорим за това, че Свети Йоан като отшелник се бори не само за себе си, а за целия народ. Бори се и за водачите си. Цар Петър отива при него да му се поклони. Носи му дарове, злато, но той приема само храната – от смирение.
„В нашия живот и ние имаме призвание – да се издигаме преди всичко духовно, защото животът не е само тук на Земята. Един ден всеки от нас ще дава отговор какво сме сторили тук на Земята, какво сме направили за своето духовно издигане, как сме помогнали на своите ближни. Материалното няма да избяга, но човек е не само плът, а плътта – тя от пръстта отива в пръстта, а душата от Бога, отива при Бога. Личността се запазва и след смъртта. Много е важно да осмислим този момент, че човек не е само плът и не е само да задоволява своите телесни потребности – да се нахрани, да задоволи своята жажда, своите страсти. Ако само това върши той се превръща в един животински вид. Трябва да проявява по-големи грижи за своята душа, т.е. да има духовен живот. Да има молитва към Бога. Това, което е въздуха за тялото, това е молитвата е въздухът за душата“, заключава отец Кирил.
