Репродуктивните проблеми засягат все повече български семейства, а възрастта, на която двойките решават да имат първо дете, продължава да се покачва. Според специалистите именно това е една от основните причини все повече хора да се обръщат към асистираната репродукция. Добрата новина е, че съвременната медицина предлага все по-ефективни решения, а ранната консултация със специалист значително увеличава шансовете за успешна бременност. Какво още е добре да се знае… Пред ФАКТИ говори д-р Александър Кунев, д.м., специалист по репродуктивна медицина в Звеното по асистирана репродукция на УМБАЛ Бургас.
– Д-р Кунев, през последните години все повече двойки срещат трудности при зачеването. На какво се дължи тази тревожна тенденция?
– Всяка втора двойка е с репродуктивни проблеми, особено генерацията над 30–35 години. Като цяло тенденцията е кариерно израстване, отлагане на времето за първа бременност, което обаче рязко намалява възможностите за постигане на такава. Все повече проблеми има не само от страна на мъжа и жената, но и комплексни – има много ендокринни, имунологични фактори. Истината е, че един пациент рядко отива при репродуктивен специалист. Първо търси информация от личен лекар, след това от специалист акушер-гинеколог, но много малко колеги са профилирани в областта на асистираната репродукция. Колкото по-рано човек се информира и посети специалист, особено звено като нашето в УМБАЛ Бургас, където има всичко на едно място, толкова по-добре. Моето верую е в рамките на час да се постави диагноза и да се върви напред, за да се търси решение.
– Кога една двойка трябва да потърси помощ от специалист по репродуктивна медицина, вместо да продължава да опитва самостоятелно?
– По стандарти се смята, че се чака между 9 и 12 месеца. При жена, която е била бременна или е раждала – 6 месеца. Истината е, че една млада и здрава двойка, ако до два месеца няма бременност, на третия е хубаво да потърси причина. Като причината може да бъде много банална – от ненамиране на подходящия ден за правене на секс (защото овулацията на жената е различна, не винаги е на 14-ия ден), или още по-банална – сексът е твърде чест и материалът на мъжа е много рядък. Тогава просто трябва да се направи пауза.
– Изследвате факторите, които влияят върху успеваемостта на вътрематочната инсеминация. Кои са най-важните за успеха на тази процедура?
– Когато има наличие на истински цервикален фактор (т.е. стеснен анатомично или функционално цервикален канал), когато има лек мъжки фактор. Но истината е, че основният лимитиращ фактор е възрастта. До 30 години забременяват около 10–15%. След 35–40 г. забременяват в долната граница – 5–6%. И при инвитрото се смята, че има процент на успеваемост – колкото са по-млади, 25–26% е добър процент на успеваемост. Истината е, че ако си избираш млади пациентки, ще имаш висок процент. Повечето колеги нямаме тази привилегия, защото работим с жени на по-зряла възраст. Като горна граница за процедура все още няма – има някаква морална. Обикновено след 45–50 години до 55 е възможно. Дори да няма цикъл жената, може да се стимулира и да се направи. Въпросът е да се обясни на жената дали след 55 години тя ще е жива, здрава и функционално активна, за да може да отгледа едно дете до тийнейджър, когато тя ще е на 70.
– Как се преценява дали при дадена двойка е подходящо да се започне с инсеминация, или е по-добре директно да се премине към инвитро процедура?
– Когато няма намерен категоричен фактор за стерилитет и двойката е под 30 г., винаги се започва с инсеминация. Ако жената е на 35–40 г. и шансът при инсеминация изглежда пренебрежимо малък, може да се започне и с инвитро. Неудобството при тези пациенти е, че ако не уцелиш с какво да започнеш и направиш хиперстимулирана инвитро процедура, след това може да няма резерв за каквото и да било. А истината е, че с три неуспешни инсеминации повечето пациенти имат право на безплатни инвитро процедури, финансирани от Фонда за асистирана репродукция.
– Все още битува мнението, че причината за стерилитета най-често е при жената. -Какво показва практиката – какъв е делът на мъжкия фактор…
– Винаги е 50 на 50 – от страна на мъжа и от страна на жената. Все повече мъже започват ранен полов живот, все повече мъже употребяват субстанции като алкохол, цигари и дрога, което рязко сваля качеството и количеството на материала (спермата). От друга страна, много жени имат генетично вродени заболявания като тромбофилия и други – Хашимото, например, които не са диагностицирани. Много често само един консулт с ендокринолог и добавяне на допълнително количество медикаменти или промяна в хранителните навици може да доведе до желаната бременност.
– До каква степен възрастта влияе върху репродуктивните възможности на жената и на мъжа и кои са най-честите заблуди по тази тема?
– Истината е, че младите пациенти забременяват с по-малко процедури, усилия и медикаменти. От друга страна, има една максима в гинекологията: докато жената има матка и цикъл, може да ражда. Истината е, че преди 16 и след 37 години делителното вретено при разделянето на клетките е непълно. Делителното вретено е като вътрешна „въжена система“ в клетката, която разделя хромозомите с генетичния материал по равно. Когато е „непълно“, тази система е нестабилна и прави грешки, заради което бебето може да получи твърде малко или повече хромозоми (като при Синдром на Даун). При твърде млади момичета тази система все още не е достигнала пълно съзряване, а след 35 години започва да се износва. Затова в тези възрасти забременяването е по-трудно или има по-висок риск от аномалии. Добрата новина е, че съвременната медицина разполага с бързи и безопасни тестове още в началото на бременността, които откриват тези грешки навреме. И е важно пациентката да е информирана.
– Какви са най-големите постижения на репродуктивната медицина през последните години и как те повишават шансовете на двойките да имат дете?
– Индивидуалният подход. Инвитрото не е панацея – все пак е технология от 50-те години на миналия век, т.е. вече се води стара. За мен е измислена да реши проблема с тубарния фактор – непроходимостта на маточните тръби и тежкия мъжки фактор. Истината е, че предстои клониране, което вече съществува в медицината, но не е законно. Предстоят и дебати за сурогатното майчинство, за което хората пътуват в други държави и плащат огромни средства. Защо то да не се развие и у нас? Когато хората дойдат на преглед, се стремя в рамките на един ден да установя какъв е проблемът. Имал съм случаи, в които само със смяна на месторабота, промяна на хранителен и двигателен режим, профилактика с евтини медикаменти, нещата са се случвали и без скъпи и сложни процедури.
– Какво бихте казали на хората, които изпитват страх или притеснение да потърсят помощ в клиника по асистирана репродукция?
– Най-честите притеснения при жените са дали ще изпитат болка, колко време ще продължи, какво да очакват. Общо взето цялата процедура по вземането на яйцеклетки трае не повече от 5–10 минути, всичко е под обща анестезия. Контролирането и условията, които предлага нашето отделение, изключват възможностите за усложнения от типа на болка, кървене, дискомфорт. Ненапразно нашите пациентки престояват 2 часа след пункция. Самата стимулация не е притеснителна, по-рисковата част от процедурата е фоликулярната пункция, но когато се прави с опит, когато лекарят е рутиниран и избягва ненужните усложнения, всичко е наред. Процедурата протича за около 14–15 дни, от които само изваждането на яйцеклетки е по-болезнено, но тя е в рамките на допустимото.
– Какви възможности предлага Звеното по асистирана репродукция към УМБАЛ Бургас?
– Звеното разполага с всичката налична апаратура, специалисти и персонал за диагностика и лечение на всеки вид стерилитет – мъжки и женски. Имаме достатъчно добре развита система и база от донорски генетичен материал на мъже, консултират се пациенти и за донорско реципиентни процедури, надявам се скоро да развием и възможността за даряване на яйцеклетки.
– Ако трябва да отправите едно послание към двойките, които от години мечтаят за дете и вече губят надежда, какво би било то?
– Надежда има винаги и аз съм виждал безброй щастливи истории. Всяка жена, която има матка, която не е деформирана до неузнаваемост от миоми или ендометриози, дори при спрял цикъл хипотетично има шанс.
