Гледайки ранната социология лесно можем да видим как високият рейтинг на Радев (натрупан в удобната позиция на президент) започва бързо да пада, но все още удържа неговото правителство от катастрофално внезапен провал.
Случващото се у нас е резултат на отчаяната надежда на милион и половина българи, че една здрава ръка може да освободи страната ни от градените с години корупционни схеми, овладяно правосъдие, порочно действащо здравеопазване.
Априори това вярване е катастрофално – силната ръка може да доведе само до авторитаризъм и нашата история е пълна с такива примери.
Държавата ни има нужда от силен управленски екип, а не от твърд юмрук. За Радев няма никакво оправдание, че не разполага със силен екип – той не го е събрал набързо, готви това от няколко години (тайно, през подставени лица и против правомощията си на президент).
Но още по-неприятното откритие, което правят постепенно хората, е това, че Радев няма и твърд юмрук. Той е видимо зависим, при това не толкова пряко от геополитически външни игри и фактори, колкото от една определена олигархична клика, появила се в България още в зората на Прехода, родена в недрата на Държавна Сигурност. Погледнете само как неприкрито се пазят своеволията на хазартния бизнес, който печели на гърба на същинска хазартна епидемия, която съсипва живота на цели семейства у нас, от години. Тази клика не е нова, нито е различна от онази, която вилнееше в България и по време на Борисов и неговите партньори Доган и Пеевски.
Наричахме я “червената олигархия”, но тя няколко пъти сменяше цвета си. Прескочи бързо мутренската си младост, изгради мулти-корпорации, овладя най-важните сектори от икономиката – енергетика, строителство, земеделие, туризъм.
“Червените олигарси” са хартиени изрезки от 90те на миналия век, но не са безобидни старчета и са се вкопчили в гърлото ни. Те смениха поизхабените Борисов и Пеевски с намерението да продължат да пият. От това гърло, нашето.
