На днешния 28 юли се навършват 129 години от рождението на легендарния български тенор Аспарух Лешников – Ари, останал в историята като една от най-ярките и влиятелни фигури на европейската музикална сцена между двете световни войни. Роден през 1897 г. в град Хасково, той извървява зашеметяващ път от момче в църковния хор до водещ първи тенор на световноизвестния берлински секстет „Комедиан Хармонистс“ (Comedian Harmonists). Музикалната му кариера, сравнявана по популярност с тази на „Бийтълс“, крие множество малко известни факти и драматични обрати.
Приятелството със Смирненски и неосъществената военна кариера
Въпреки изключителния си музикален талант, в младежките си години Лешников се стреми към стабилна офицерска кариера. През 1916 г. той постъпва във Военното училище в София. Именно там съдбата го среща с големия български поет Христо Смирненски. От тяхното силно приятелство и съвместна работа се ражда емблематичната песен „Горчиво кафе“. Професионалният му път към голямата сцена обаче се пречупва благодарение на Маестро Георги Атанасов, който забелязва феноменалния му глас и го насочва към обучение по оперно пеене.
„Рицарят на горното Фа“ и ерата на Comedian Harmonists
След като заминава за Берлин през 1922 г., българинът бързо се налага на немската музикална сцена. Той става водеща фигура в секстета „Комедиан Хармонистс“, където получава и артистичния си псевдоним Ари. Според архивите на Регионален исторически музей – Хасково, групата придобива статут на истински поп идоли, а европейската критика го удостоява с титлата „Рицарят на горното Фа“ заради неговия ненадминат и чист теноров диапазон. Славата им се мери с тази на икони като Марлене Дитрих и Грета Гарбо, а плочите им се разпродават в милионни тиражи по целия свят.
Разривът в Германия и репресиите на „Народната власт“
Възходът на нацизма в Германия в средата на 30-те години на миналия век брутално прекъсва успеха на състава, тъй като трима от членовете му са от еврейски произход. Аспарух Лешников се завръща в България, но истинският удар върху живота му нанася комунистическият режим след 9 септември 1944 г. Нарочен несправедливо за „любимец на Хитлер“ заради кариерата си в Германия, той получава забрана да напуска страната и е напълно изолиран от световната сцена. Както разкрива историкът д-р Веселина Узунова в предаването „Операция История“ по Bulgaria ON AIR, репресивната машина буквално смила успешната поп икона.
Живот зад завесата на ОФ клуб и цирковата сцена
Малцина знаят в каква жестока бедност преминават последните десетилетия от живота на великия певец. За да изхранва семейството си, Ари е принуден да работи за кратко като певец в трупата на цирк „Европа“, а по-късно дори като метач в Борисовата градина. Според разтърсващите биографски данни, споделени от Българското национално радио, Лешников и втората му съпруга Саша са живеели в мизерия – под наем в софийски ОФ клуб (бивша бакалия), като са се криели зад малко перде, когато в помещението са се провеждали партийни събрания.
Късното признание и вечното наследство
Макар и обречен на забрава в собствената си родина, през 1965 г. Източна Германия (ГДР) му присъжда златна значка и го обявява за почетен член на „Фридрихщатпалас“ в Берлин. В България признанието идва едва през 1977 г., година преди смъртта му, когато е награден с орден „Св. Св. Кирил и Методий“. Ари напуска този свят на 31 юли 1978 г. в София. Днес паметта за него е жива благодарение на националния фестивал „С песните на Ари“ в Хасково, както и на новата му биография „Целувам ви, Аспарух Лешников“, написана въз основа на семейните архиви на неговата внучка Джесика Лешников.
