Речта на казахстанския президент Касъм-Жомарт Токаев в присъствието на Владимир Путин се превърна в едно от най-шумните дипломатически събития през последните месеци.
Токаев заяви пред руския президент Путин, че бойните действия в Украйна трябва да бъдат прекратени, и призова за замразяване на конфликта. Това е рядък случай, при който казахстанският лидер отправя подобен коментар лично към руския президент.
Изявленията на съюзниците на Русия относно войната в Украйна винаги носят особена тежест. Досега дори най-близките партньори на Кремъл избягваха публичната критика, ограничавайки се с общи думи за необходимостта от мир и дипломация. Това обаче се промени, пише украинското издание OBOZ.ua.
Токаев не просто призова за прекратяване на военните действия и връщане към преговори. Много по-важни бяха думите му, че причините за тази война са „неразбираеми за мнозина, включително и за нас“. Tова беше първият път, когато един от най-близките партньори на Москва толкова открито се дистанцира от основното обяснение на Кремъл за войната. За руските власти това беше много по-болезнен сигнал от самия призив за преговори.
Още повече въпроси възникнаха след изявлението на самия Токаев. Той заяви, че преди срещата е получил много запитвания от Европа и САЩ с молба да предаде на Путин предложения за прекратяване на войната. Това веднага породи различни версии: дали казахстанският президент е посредник на Запада, дали изразява позицията на Китай, или пък предава настроенията на част от руския елит, който все повече усеща последиците от продължителната война.
Украинският анализатор Иля Котов коментира, че призивът на Токаев за спиране на войната не е случаен. Токаев е професионален дипломат, бивш министър на външните работи, човек, който отлично разбира тежестта на всяка изречена дума. Следователно това изказване определено не е било спонтанно. По същество Токаев направи две неща – предаде определено послание и същевременно очерта официалната позиция на Казахстан. Преди това той зае последователна позиция по отношение на войната. Още през 2022 г. той заяви, че Казахстан няма да участва в агресия срещу Украйна в рамките на ОДКС и няма да помага на Русия да заобикаля санкциите.
Думите му не са импровизация, а държавна позиция, смята Котов. Друг въпрос е чие е това послание. Често се говори за Китай или Турция. Всъщност Токаев сякаш е изразил позицията на няколко ключови играчи едновременно. Китай все повече се убеждава, че Путин не изпълнява стратегическите задачи, които си е поставил. Вторичните санкции, евентуалните нови американски тарифи и икономическите загуби правят войната все по-малко изгодна за Пекин. Неслучайно отново беше споменат и Истанбул. Това може да се възприеме като сигнал от Турция за готовността ѝ да се върне на масата за преговори. Позицията на САЩ е не по-малко важна. Казахстан е тясно интегриран в американските енергийни проекти, така че Вашингтон също е заинтересован от прекратяването на войната.
Показателно е, че още на следващия ден Путин отново заяви, че Русия не е инициирала агресията. Това беше отговор не само на Токаев, но и на международната публика. Светът отдавна е престанал да възприема историческите митове на Кремъл като обяснение за войната. Ето защо няма пълноценни преговори между САЩ и Русия. Токаев всъщност каза основното – Русия няма историческо или морално право да атакува съседни държави. А за Казахстан това е въпрос на собствена сигурност. Ако днес Украйна стане мишена, утре всяка друга държава в региона може да се окаже такава.
Котов коментира и изгледите за временното спиране на огъня. За Украйна е важно замразяването на войната да не се превърне просто в пауза, по време на която Русия ще възстанови военния си потенциал, някои санкции може да бъдат облекчени, а международната търговия с Москва постепенно ще се възобнови. След определено време Кремъл може отново да се върне към агресия. Докато Владимир Путин е на власт, желанието му да унищожи украинската държавност няма да изчезне. Не става въпрос само за територии, а за самото съществуване на Украйна като независима държава.
Кой ще гарантира мира, ако евентуално бъде постигнато примирие или мир? Пекин не е готов открито да стане страна в конфликта. Той традиционно се позиционира като държава, която стои над конфликта. Затова, говорейки за велики сили, Токаев е имал предвид предимно Съединените щати (по отношение на гаранциите). Също така и Турция, която е заинтересована от сигурността на Черноморския регион и потенциално може да се включи в гарантирането на сигурността, поне в района на Черно море. Очевидно е споменат и Европейският съюз, особено предвид дискусиите за евентуалното разполагане на европейски контингент.
