На 28 юли 1330 г. в околностите на Велбъжд (днешния град Кюстендил) се извънредно драматично сблъскват войските на Второто българско царство и Сръбското кралство. Цар Михаил III Шишман води амбициозна политика за установяване на трайна политическа хегемония на Балканите. След кратко примирие и изтощително разсейване на българските части за фураж и провизии, сръбската армия нарушава договореностите и нанася изненадващ удар.
Ролята на Стефан Душан и каталанските наемници
В решителния момент на битката младият сръбски принц Стефан Душан повежда атака, в която според историческите хроники участват и тежко въоръжени конници (включително каталански отряди). Нанесено е тежко поражение на българската царска армия и нейните елитни охранителни подразделения. Самият цар Михаил III Шишман пада тежко ранен от коня си по време на отстъплението и попада в сръбски плен.
Трагичният край на царя
Тежките рани и пленничеството се оказват фатални за българския владетел. Цар Михаил III Шишман умира три дни след сражението – на 31 юли 1330 г., докато се намира в лагера на победителите. Катастрофата при Велбъжд преустановява опитите на Търновската покрайнина да наложи еднолична власт в региона и преначертава политическата карта на Средновековна Европа.
