Свитлана КУШНАР, политически анализатор (Украйна)
Израел преустанови процеса по признаване на „арменския геноцид“ на фона на риска от влошаване на отношенията със своя стратегически партньор Азербайджан, с който го свързва дългогодишно сътрудничество в секторите като сигурността, отбраната и енергетиката. Става дума за инициираната на 26 юни 2026 г. от израелското Министерство на външните работи (МВнР) резолюция за признаване на „арменския геноцид“ по време на Първата световна война в Османската империя.
На 28 юни т.г. правителството на Израел единодушно одобри резолюцията. За да бъде завършена процедурата, документът трябваше да получи подкрепата на Кнесета, но острата реакция на властите в Баку осуети по-нататъшното му придвижване. Блокирането на признаването на „арменския геноцид“ от страна на Израел се превърна в още едно свидетелство, че Азербайджан се е утвърдил като middle power. Баку демонстрира, че решенията, които засягат интересите му и регионалната политика, не могат да бъдат вземани без отчитане на официалната му позиция.
Решението на Израел да започне процеса по признаване на „арменския геноцид“ представлява изцяло политически ход, насочен срещу интересите на Анкара. По този начин Израел възнамеряваше да окаже натиск върху президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган в отговор на неговата остра антиизраелска реторика и обвиненията в „геноцид“ във връзка с войната в Газа. Тази инициатива обаче пряко противоречеше на интересите на Азербайджан – най-близкия съюзник на Турция и стратегически партньор на Израел.
На 29 юни МВнР на Азербайджан остро осъди израелската инициатива и определи политизирането на събитията от 1915 г. като “недопустимо”. „Подобни стъпки не служат на помирението, а водят до по-нататъшно задълбочаване на противоречията и възпрепятстват усилията за постигане на устойчив мир в региона”, гласи позицията на азербайджанското външно ведомство. “Призоваваме правителството на Израел да преразгледа взетото решение”, гласи още позицията на Баку.
Освен властите в Баку, срещу резолюцията открито се обявиха представители на еврейската общност в Азербайджан, както и редица политици и експерти в самия Израел. На 30 юни главният равин на сефарадската общност в Баку Замир Исаев се обърна към депутатите от израелските партии ШАС и „Яхадут ха-Тора“. Равинът призова парламентаристите да си дадат отчет за евентуалните последици от признаването на „арменския геноцид“ при двустранните отношения: както с Азербайджан, така и с еврейската общност в южнокавказката държава. „Азербайджан е един от най-близките и най-верните приятели на Израел и служи като пример за мюсюлманска държава, която в продължение на много години избира пътя на приятелството и уважението към еврейския народ”, заяви Замир Исаев.
В същия ден президентът на Йерусалимския институт за стратегия и сигурност, проф. Ефраим Инбар, определи признаването на “геноцида” като „детска и дребнава грешка“, която е насочена срещу Турция. Експертът предупреди, че то може да навреди на стратегическия съюз между Израел и Азербайджан. “Ударът по турците не бива да поставя под заплаха отношенията с Баку”, заяви Инбар.
„Молим ви, като членове на Кнесета и като обществени лидери в Израел, да се вслушате в гласа на еврейската общност в Азербайджан”, заяви главният равин на ашкеназката еврейска общност в Азербайджан Шнеур Сегал. Като също призова израелския парламент да преразгледа признаването на „арменския геноцид“: “И да направите всичко възможно, за да не допуснете придвижването на това решение в Кнесета.“
Бившата депутатка в Кнесета и бивша съветничка на израелския премиер Бенямин Нетаняху д-р Елина Бардах-Ялов отбеляза на 1 юли в статия за The Jerusalem Post, че признаването на „арменския геноцид“ не отговаря на интересите и на самия Ереван.
„Армения се приближава към нормализиране на отношенията с Турция, а нейното ръководство ясно даде да се разбере, че не желае събитията от 1915 г. да бъдат използвани от други държави за техни политически цели”, написа Бардах-Ялов.
Същата позиция застъпи и арменският премиер Никол Пашинян. „Не виждаме необходимост да реагираме”, заяви той в края на юни т.г.:
“Тъй като смятаме, че въздържането от въвличане във въпроса за използването на арменския геноцид като политическо оръжие отговаря на интересите на Република Армения.“
Освен това източници, запознати в детайли с отношенията между двете държави, съобщиха на 6 юли пред израелското издание Ynet, че в Баку разглеждат тази стъпка като „преминаване на червената линия”. Израел „не отвръща със същата подкрепа, каквато Азербайджан оказва от началото на войната (в Газа)“, поясниха те относно позицията на азербайджанските власти.
В резултат на това, според неофициална информация, Израел е преустановил процеса по признаване на „арменския геноцид“. Властите са взели предвид твърдата позиция на Баку и възможните последици за двустранните отношения. “Кръгът на противниците на тази инициатива и на привържениците на позицията на Азербайджан не се ограничаваше до една конкретна група”, писа на 9 юли азербайджанското издание Haqqin. Според изданието, темата “обхващаше целия спектър на израелския вътрешнополитически живот и държавния апарат…” “В резултат на предприетите мерки инициативата беше спряна и на практика погребана”, пише медията.
Това не е първият случай, в който позицията на Баку оказва влияние върху външнополитическите решения на неговите партньори. През 2009 г. твърдата реакция на Азербайджан се превърна в един от факторите, осуетили ратификацията на Цюрихските протоколи за нормализиране на отношенията между Турция и Армения. Причината беше, че в документите нормализирането на отношенията между двете държави на практика беше отделено от казуса с карабахския конфликт.
Под натиска на Баку Турция обвърза ратификацията на протоколите с напредък в уреждането на карабахския конфликт. В крайна сметка турският парламент не ратифицира документите, процесът беше замразен, а на 1 март 2018 г. Армения официално анулира протоколите.
Широко известно е също така, че Турция не отваря границата си с Армения. Причината е, че е в координация с Баку, който очаква сключването на пълноценен мирен договор с Ереван. „Анкара отново заяви желанието си да отвори източната граница, но само ако Армения подпише мирен договор с Азербайджан“, констатира през май 2026 г. британската агенция Reuters.
Днес Баку осезаемо укрепва позициите си като middle power и като един от ключовите фактори в региона на Южен Кавказ. Политическата тежест на Азербайджан и рискът от влошаване на отношенията с него се превърнаха във важни фактори, повлияли върху решението на Израел да преустанови по-нататъшното придвижване на резолюцията. Този епизод отново показа, че позицията на азербайджанските власти вече не може да бъде пренебрегвана. И най-вече като касае въпросите, засягащи регионалния баланс и интересите на стратегическите партньори на Баку.
